Променят механизма за определяне на максималната цена на лекарствата, плащани от НЗОК

Максималната цена на лекарствата, които се плащат от НЗОК и са включени в ПЛС, ще се определя в левове, като се взима най-ниската стойност, изчислена на база цена за същия лекарствен продукт със съответната лекарствена форма, заплащана от обществените фондове на Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция, и максималната стойност по Позитивния лекарствен списък.

Това предвижда проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащане от държавния бюджет на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, публикуван на сайта на МЗ за обществено обсъждане.

Целта е да се преодолее съществуващото затруднение при закупуване на лекарствени продукти, предназначени за лечение на инфекциозни заболявания, за които липсва алтернатива за лечение с други лекарствени продукти.

Причините, които налагат промяната, са свързани с възникнал проблем при осигуряването на лекарствени продукти, необходими за лечение на инфекциозни заболявания и по-конкретно съществуващия механизъм за определянето на максималната стойност за единица лекарствено вещество по международно непатентно наименование. Трудностите идват от задължението за предходно договаряне.

От министерството заявяват, че в момента в световен мащаб се наблюдава увеличаване на цените на суровините използвани в производството на лекарствени продукти в следствие на обявената от СЗО пандемия от коронавирусна инфекция и възникналите икономически рестрикции. С изискването за предходно договаряне притежателите на разрешение за употреба били принудени да продават някои от своите продукти на цени под себестойността им.

„Дори цената в ПЛС да е актуализирана съобразно новите реалности, то те следва да се съобразяват с постигнатите при последното договаряне стойности.Това нормативно изискване принуждава притежателите на разрешение за употреба на тези лекарствени продукти да не участват в процедурата по ЗОП, тъй като не могат да реализират печалба, а дори напротив – биха претърпели значителни икономически загуби. От друга страна, през годините при провеждането на открити процедури по реда на ЗОП се наблюдава една непроменлива стойност на договаряне на лекарствени продукти, които са групирани самостоятелно в ПЛС от един притежател на разрешение за употреба“, аргументират се от МЗ в мотивите към проекта.

Ако се приеме предложението, то ще има финансово въздействие върху държавния бюджет през 2021 г., тъй като стойността по договорите за доставка на лекарствени продукти по реда на Наредбата, сключени през 2020 г., ще се заплаща до средата на първото полугодие на 2021 г.

„След извършен анализ за заплатените за 2018 и 2019 г. лекарствени продукти по реда на Наредбата, които са единствени за дадено международно непатентно наименование, се установиха минимални разлики или липса на такива между стойността за опаковка по сключените с МЗ договори и стойността, определена в ПЛС към момента на сключването им. Анализът показва, че разликите в процентно съотношение между посочените стойности за заплатените лекарствени продукти за 2018 и 2019 г., са съответно 0,63% и 0,54%. Това означава, че дори и след приемане на предложената промяна, няма да е налице съществено увеличение при изразходването на финансови средства за лекарствените продукти, които са единствени в международно непатентно наименование, закупувани по реда на Наредбата“, пишат от МЗ.

Пълния текст на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 34 от 2005 г. за реда за заплащане от държавния бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване може да видите тук.