Проучване проследява качеството на живот след еднопротезиране на тазобедрена става

„Качество на живот след ендопротезиране на тазобедрената става“ е темата на монография, написана от проф. д-р Пламен Кинов. Книгата е резултат от 10-годишен труд на известния столичен ортопед, който ръководи Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, съобщават от болницата. Целта й е дългосрочно проследяване на резултатите при пациенти, които са се подложили на операция за смяна на тазобедрената става.

„Ендопротезирането на тазобедрена става е операция, която е за цял живот. За нас не е достатъчно да знаем дали пациентът се чувства добре след 1-2 години, а след дълъг период от време“, казва проф. д-р Кинов. Целта на книгата е да проследи доколко хората, които са се подложили на сложната интервенция, имат възстановено качество на живот. „Желанието ни е не само да спрем болката, която неизменно съпътства живота на хората с износена тазобедрена става, но и да върнем активността, която са имали преди тя да се появи в живота им“, уточнява проф. д-р Кинов, който е и Ръководител на Катедрата по ортопедия и травматология на МУ-София.

Изследването е осъществено с помощта на различни въпросници, които предварително са валидирани, за да е сигурно, че точно измерват получените резултати. Изследват се разнообразни аспекти на качеството на живот на пациентите, сред които дали даденият човек има социална дейност (излиза ли да се вижда с приятели, посещава ли културни и други събития); може ли да работи и за каква работа е подходящ; изпитва ли болка; може ли да се придвижва самостоятелно; в състояние ли е да спортува и др. В повечето скали пациентите сами дават оценка на състоянието си, като то се измерва в точки (максимумът е 100 точки).

Получените резултати са повече от обнадеждаващи: 93,2 точки е средният резултат, с който анкетираните оценяват физическото си състояние (в сравнение с 44, 7 преди операцията). Ставната болка от 10 точки преди операцията, е намаляла на 3. Функцията на тазобедрената става от 40,7 точки преди операцията, се е увеличила на 78,2 точки след нея. Преди интервенцията само 11% от изследваните са можели да ходят самостоятелно (без помощни средства) в продължение на 1 час, докато след ендопротезирането този процент е нарастнал на 50,6%. 95,4% от пациентите, включени в изследването, могат да ходят самостоятелно между 3 и 7 години след операцията. 95,5 % посочват, че ако сега трябва да избират между болката и страха от интервенцията, без колебание биха избрали да се оперират отново, а 94,1 % посочват, че са доволни от операцията.

Според проф. д-р Пламен Кинов именно добруването на пациента трябва да бъде в основата на ендопротезирането. „Ако успеем да докажем, че влагането на средства в скъпоструващите медицински изделия, които се използват за този тип операции и които на този етап не се поемат от НЗОК, води до трайно и качествено подобряване на качеството на живот при тези пациенти, може би ще успеем да убедим здравната каса да ги финансира. Защото един човек, който е с възстановено качество на живот, той може да работи, да бъде пълноценен, а не тежест за своите близки“, убеден е професорът.

В проучването за взели участие общо 82 пациенти с 89 ендопротезирани тазобедрени стави, от които 45 жени и 37 мъже.  Средната им възраст е 57, 7 години (60,2 години за жените и 55 години за мъжете) като проследяването е обхванало период между 5 и 7 години.