Проф. Александрова: Изменения в някои човешки гени влияят върху тежестта на протичане на COVID-19

Това обяснява факта, че и млади хора могат да боледуват тежко

Към момента коронавирусът е достатъчно стабилен, за да позволи създаването на ваксини и лекарства. Това заяви пред БНР проф. Радостина Александрова, вирусолог от БАН.

„За разлика от всички РНК-съдържащи вируси, той е много по-стабилен. Едно много голямо проучване, което приключи наскоро и анализира данните за вирус, изолиран от над 48 000 души - това са над 48 000 генома, показа, че вирусът е сравнително стабилен. Да, в него има мутации, няма как да няма, но така или иначе той е достатъчно стабилен, за да не създава към момента проблеми нито за създателите на ваксини, нито за създателите на лекарства, нито пък за диагностиката“, обясни специалистът.

Проф. Александрова се спря и на един интересен феномен, доказан от учените в последните месеци – вече има доказателства, че изменения в някои човешки гени могат да оказват влияние върху тежесттта на протичане на коронавирусната инфекция и това обяснява факта, че има и млади хора, при които тя се развива тежко и се налага да бъдат лекувани в реанимационни отделения.

За момента ситуацията е спокойна, изменчивостта на вируса е двойно по-бавна от тази на грипния вирус, каза още специалистът.

По думите й към момента екипите, разработващи ваксини, се насочват към по-устойчиви и по-консервативни структури във вируса.

„И второ – много от тях се стремят да създадат, образно казано, една базова ваксина, в която при необходимост точно онази част, която е ключова за имунния отговор, ако настъпят промени, може да бъде заменена с тази, която е актуална.“

Статистическите данни от последните дни у нас звучат по-оптимистично, но това не означава че спазването на мерките трябва да се пренебрегне, защото вирусът не си е отишъл.

„Докато той все още е с нас, ние трябва да се съобразяваме с него“, подчерта вирусологът.

Проф. Александрова бе категорична, че не трябва да се политизира въпросът за създаването на ваксина, а в момента учените по цял свят се борят не толкова помежду си, колкото се надпреварват с времето.

„До момента, в който имаме сигурна ваксина или специфично лечение за този вирус и за предизвиканите от него здравословни усложнения, няма как да бъдем спокойни“, обясни тя и допълни, че строгите изисквания към изследователите са валидни и в този случай. Единствено има опити за съкращаване на сроковете на адмнистративните процедури, FDA е направила такава стъпка, но тове не се отнася да същинската изследователска работа, уточни проф. Александрова.

Въпреки че редица ваксини са на последната права на своето разработване, няма как да сме сигурни, че в следващата половин или година ще разполагаме с надеждна ваксина. Затова и в цял свят учените са предпазливи, допълни специалистът.

„В момента е прекалено рано, за да кажем, че която и да било от ваксините в момента – те са повече от 165, 27 са в клинични проучвания, няма как в момента да бъдем сигурни, че която и да е от тях е ефективна“, коментира още проф. Радостина Александрова.

Необходими са поне няколко месеца контролните групи и доброволците, които се ваксинират, да се срещнат с вируса в естествени условия, за да може да се прецени доколко ваксината може да свърши своята работа, поясни тя и допълни: „Да искаме да съкратим този период е все едно да накараме едно пиленце да се излюпи по-рано, отколкото природата е определила“.

Големият въпрос е доколко имунният отговор, предизвикван от разработваните сега ваксини, ще бъде достатъчен, за да може да ни предпази от вируса и дали напълно ще успее да предотврати клиничната проява или просто ще я смекчи, смята тя.