Проф. Александрова: Проказата е едно от мистериозните заболявания, познато от над 4000 години

Случаите на инфекции, които смятахме за преборени, идват, за да ни покажат, че всъщност са на една ръка до нас, смята тя

„Въпреки напредъка на науката, проказата остава едно от мистериозните заболявания, за нея няма бърз и широко достъпен диагностичен метод, а лечението изисква продължителна антибиотична терапия“. Това каза пред Нова телевизия вирусологът от БАН проф. Радостина Александрова.

Тя бе категорична, че случаите на проказа, доказани напоследък в Европа идват да напомнят, че всички инфекциозни болести, които мислим, че сме преборили, всъщност могат да ни изненадат във всеки един момент и да се окажат на една ръка разстояние до нас. 

По думите на специалистката глобалната мобилност, природните катаклизми, войните и засилената миграция на хора са фактор, който предопределя и възможността отдавна забравени инфекции да се появят на едно или друго място по най-неочаквания начин.

„Проказата е изключително древно заболяване, то съществува от над 4000 години, протича хронично и много бавно. Симптомите могат да се развият средно пет години след заразяването, а понякога и до 20 години по-късно, като започват с кожни петна и загуба на чувствителност, а в тежки случаи водят до увреждане на нерви и парализи. Болестта се предава трудно, а около 95% от хората имат естествена невъзприемчивост“, посочи проф. Александрова.

Тя определи причинителя на инфекцията като „братовчедка на туберкулозата“ и припомни, че по данни на СЗО годишно в света се появяват 200 000 нови случая, около 15 000 от тях при деца. Остава неясно защо заболяването е неравномерно разпределено в отделните континенти и страни, както и кои са природните му резервоари – знае се само за броненосеца и червената катерица.

Проф. Александрова подчерта, че терапията на проказата е продължителна и включва прилагането на три антибиотика за години, а самата инфекция може да се развие изключително бавно – от 5 до 20 години.

Тя обърна внимание, че е важно да има постоянна бдителност по отношение на инфекции, които смятаме за изкоренени – като морбили, холера и много други, защото те могат да се завърнат.