
През 2020 г. хората на 60 и повече години са били повече от децата под 5-годишна възраст, а очакванията са до 2050 г. делът на световното население над 65-години да се удвои. Това каза вирусологът проф. Радостина Александрова по време Националната конференция „Медицински и здравни иновации“, която се проведе днес под мотото „Еволюция чрез иновация“. Форумът е организиран от асоциация „Качество на живота“ с подкрепата на БЧК.
По думите на проф. Александрова проблемът на дълголетието е, че възрастта е свързана с редица здравословни проблеми. „80% от възрастните хора имат по едно хронично заболяване, а 68% - по две. В момента атакуваме тези заболявания поотделно, но тъй като те са свързани с възрастта, възникна идеята медицината да атакува директно стареенето“, каза тя.
Проф. Александрова заяви, че стареенето не се случва линейно, а имате етапи в живота, които го ускоряват. Органите на тялото също стареят с различна скорост, като сред най-уязвимите органи са аортата, панкреасът, слезката и надбъбречната жлеза.
„В същото време стареенето може да бъде полезно, защото с възрастта хората стават по-добри в справянето със стреса, придобиват по-голяма емоционална устойчивост, стават по-мъдри, усещането за щастието като цяло се увеличава след средната възраст. Хората с позитивно отношение към стареенето живеят 7,5 г. по-дълго“, посочи проф. Александрова.
По думите й преждевременното стареене може да се дължи на различни причини, като различни генетични промени, но и стрес, тютюнопушене, недостатъчен сън, замърсяването на въздуха и др. Стареещите клетки, наричани „зомби“, започват да отделят вещества, които поддържат възпалението и имуносупресията, което създава благоприятна почва за атеросклероза и сърдечносъдови инциденти. „Зомби“ клетките не се делят повече, но и не умират и продължават да влияят на организма.
„Засега няма хапче срещу стареене, но следващите поколения вероятно ще имат такова. Светът работи и за ваксина срещу старост, макар и в момента тя да е само на ниво мишки“, каза още проф. Александрова.
Фармакологът проф. Вергиния Георгиева заяви, че от всичко най-важно е дълголетието на мозъка, защото то е водещо по отношение на активността и дълголетието на тялото.
Медицинският онколог д-р Марчела Колева пък отбеляза, че преди медицинската онкология трябва да се обръща специално внимание на превантивната онкология.
„Пациентите с онкологични заболявания са повече от пациентите с кардиологични заболявания. Онкологичното заболяване може да стане хронично. Най-доброто лечение е превенцията“, каза тя.
„Целта ни е да развием последователен подход за измерване и подобряване на резултатите, важни за пациента — болка, умора, сън, психично здраве, функционалност, самостоятелност и участие в ежедневието. Предлагаме концепцията като основа за експертно и обществено обсъждане. Искаме да преминем към конкретна работа, която включва избор на подходящи показатели, възможности за пилотно приложение и проследяване дали грижата действително подобрява живота на хората. Това изисква обединяване на институциите, медицинската и научната общност и пациентските организации около ясни задачи и практически решения“, каза Димана Субашка, член на асоциацията „Качество на живота“.
Председателят на асоциация „Качество на живот“ доц. Любен Станев заяви, че темата за качеството на живота трябва да се обсъжда. „Пациентът, когато излезе от болница, пада духом, обезверява се, изпада в депресия и там е ролята на организации като нас – да се опитаме да осигурим грижата за тези хора. Нужни са психолози, терапевти и други специалисти, за да може пациентите да преодолеят шока, да се възстановят, да се социализират, да се върнат към предишната си работа и да имат добро качество на живот“, каза той.
По-подробно представяне и обсъждане на проекта ще се проведе на Втората международна експертна конференция „Експертна визия за бъдещето на онкологичната грижа“ на 21 ноември 2026 г., съобщиха организаторите.
Коментари по темата
Путин знае ли за ваксината?