Проф. Антонов: Нормативни промени са пътят към целите на програмата за вирусните хепатити

Проф. Красимир Антонов е водещ гастроентеролог хепатолог, ръководи отделение “Диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация” към Клиниката по гастроентерология на УМБАЛ “Св. Иван Рилски”, София. Председател на Експертния съвет по изпълнение на Програмата за превенция и лечение на вирусните хепатити у нас - 2021 - 2025 г.   

През 2000 г. защитава дисертация на тема “Хроничен делта хепатит” и придобива образователна и научна степен доктор.

Председател е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография; член на Европейската асоциация за изучаване на черния дроб (EASL), с международни специализации в Атина, Копенхаген, Лисабон, Неапол, Прага.

Проф. Антонов, Националната програма за превенция и контрол на вирусните хепатити у нас до 2025 година е вече факт, оптимист ли сте, че ще бъде изпълнена?

Да, оптимист съм, защото имаме ясно цели и приоритети и ясно поставени срокове. Формиран е експертен съвет от 12 колеги, представители на МЗ, НЗОК, неправителствените организации. Днес провеждаме първото си заседание, имаме готовност да започнем да изпълняваме задачите си.

Кои са приоритети, към които първо ще насочите усилията си?

Трябва да се промени нормативната уредба, за да започнем да реализираме конкретните цели и задачи, залегнали в програмата. Това означава промяна в няколко наредби. В наредбата за профилактичните прегледи на НЗОК например трябва да се включи изследване на здравноосигурените лица от определени възрастови групи – хората между 40 и 65 години. Също така в нормативната уредба, засягаща прегледите на медицинските работници ще се създаде възможност те да бъдат изследвани за вирусни хепатити. Подобен ще бъде подходът и за големи групи работници и служители в предприятия и фирми. Ще бъде въведена профилактиката с хиперимунни гама-голобулини на новородени, чиито майки са с хепатит – В, една практика, от която страната ни изоставаше дълго време. Ще има промени, засягащи и здравнонеосигурените лица, там ще се работи съвместно с МТСП.

Вървим в посока към осигуряване на бърз и универсален достъп до диагностика и лечение. Ще отбележа и това, че предвиждаме и промени в правилата за лечение на вирусните хепатити.

Кои са целевите групи, които заслужават най-голямо внимание?

Това са инжекционно употребяващите наркотици, особено МСМ групата (мъже, които правят секс с мъже), лишените от свобода, които по закон имат право да бъдат лекувани както всички останали граждани на страната. Това не означава, че на другите – бременни жени, пациенти на диализа, хора от сегрегирани етнически групи и пр. няма да бъде обърнато внимание, но тези, поне досега, са били пренебрегвани.

В общата представа на хората хепатитът се свързва главно с типовете A, B и C, много по-рядко се говори за останалите, да ги наречем „екзотични“ хепатити D и Е. Включени ли са те в програмата и какви са целите по отношение на тях?

Първо нека отбележа, че тези два вида не са „екзотични“, защото се срещат и диагностицират вече по-често и в света, и в Европа, има ги и у нас. Те, разбира се, са включени в националната програма, но подходът за превенция е различен. Хепатит D се асоциира с хепатит B, докато хепатит A се асоциира с хепатит Е, това определя и особеностите на мерките за превенция.

Като специалист, отдал години на работата по създаването на националната програма как бихте определили нейното значение днес?

С тази програма вече сме наравно с останалите страни на ЕС. Това е много съществено, защото изоставахме с години, бяхме последни. Сега вече сме в средата и можем да се сравняваме с другите държави в Европа.