Проф. Асен Балтов: 88% от пациентите ни са спешни

Когато плановият поток от пациенти е само 12%, едва ли може дейността да се контролира добре

Проф. Асен Балтов е изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" от февруари 2017 г. Роден на 19 септември 1966 г. в София г. През 1994 г. завършва Медицинския университет в София. 2 г. по-късно започва специализация по ортопедия и травматология в “Пирогов”, където работи до декември 2006 г. До февруари 2013 г. е ординатор в Катедрата по ортопедична травматология и реконструктивна хирургия във ВМА, след това се връща в „Пирогов“ и до февруари 2017 г. е началник на Първа травматологична клиника на университетската спешна болница. Специалист в областта на оперативно лечение на фрактури и изкълчвания на крайниците и таза; на лечение на политравма и посттравматични увреждания на крайниците; ендопротезиране на стави на горен крайник – рамо и лакът. Член е на наши и международни професионални организации. Участвал е в над 100 международни конгреси и срещи с международно участие. Пред Zdrave.net проф. Балтов разказа за кампанията на „Пирогов“ – „Детско здраве“, за първите резултати от оздравителния план и бъдещето на университетската спешна болница.

Проф. Балтов, какви са резултатите от прегледите, които специалистите към Национална програма "Детско здраве – Пирогов“ проведоха във Видин?

Организацията беше перфектна и успяхме да прегледаме 350 деца. Водещи специалисти от „Пирогов“ консултираха децата. Това бяха детският гръден хирург доц. Шивачев, специалистите УНГ д-р Асен Меджидиев и д-р Аврамова, очният лекар д-р Праматарова, ортопедът-травматолог д-р Цоцомански и аз, като втори помощник на д-р Цуцумански и д-р Пеев, който е детски уролог. В този формат бяхме и в Смолян. Там успяхме да прегледаме 150 деца и също беше направена много добра организация. Това, което ми направи впечатление във Видин в моята област е, че не се правят профилактични прегледи – сонография на тазобедрените стави в рамките на 45 ден след раждането и на третия месец като втори преглед. Този скрининг вече се прави задължително и се надявам, че след като поговорихме, вече имаме идея как да се промени ситуацията. Другият месец ще направим среща с личните лекари, на която тези неща да бъдат уточнени. Следващата ни спирка ще бъде Кърджали в началото на юни. Очакваме да влезем в колаборация с колегите, за да видим какви други специалисти желаят, освен тези, с които разполагаме. Същевременно се оборудваме с мобилни апаратури, така че да стигаме по-бързо и лесно до диагнозата, когато е необходимо. Смятаме, че тази кампания трябва да продължи, защото виждаме, че има нужда от нея.

Прегледите са абсолютно безплатни. Естествено, когато има по-сериозен проблем, децата се насочват към детските клиники на „Пирогов“. Когато обаче нещо може да бъде решено на местно ниво, тогава ги насочваме към местната болница.

Има ли тежки случаи, открити случайно по време на прегледите?

По-скоро не. Имаше няколко случаи, които бяха като контролни прегледи след операция. За всичките бих казал, че колегите си бяха свършили перфектно работата. Някои от децата с плоскостъпие бяха оперирани ортопедично в Горна Баня, на други открихме начални форми на плоскостъпие, при които не се налага оперативна интервенция. Все пак на самите родители им прави впечатление, че децата им започват да замятат ходилата. Те са притеснени и е нормално да искат такава консултация. Направили сме каквото е необходимо, дали сме указания, но подчертаваме, че е хубаво да се проследява динамично във времето. От сега се разбрахме, че през септември отново ще посетим Видин, защото там нашите прегледи намериха много голям отзвук и смятаме, че тази традиция е хубаво да се продължи.

Кампанията цялата страна ли ще обхване?

Идеята ни е да не отказваме на никого, същевременно обаче не можем да пътуваме всяка седмица. Засега е ограничено до веднъж в месеца, но ако кампанията се разрасне, може да направим два екипа. Ако имаме два взаимнозаменяеми екипа, можем да ходим на две различни места в месеца. Кампанията е започнала преди 5 години. Нейни инициатори са д-р Асен Меджидиев и доц. Христо Шивачев. В началото тя се е провеждала в „Пирогов“, след това са ходили до Русе и до Хасково, но това са били инцидентни излизания от София. Сега това вече е програма, в която за шест месеца напред се знае кои градове ще посетим. Надяваме се на положителен ефект, защото всички знаем, че в момента имаме доста големи проблеми в детското здравеопазване.

В момента разписвате новия колективен трудов договор с работещите в „Пирогов“. Доволен ли сте от постигнатото по време на преговорите за него?

Това са индивидуалните допълнителни споразумения към трудовия договор. Според мен в новия колективен трудов договор по-правилно са изнесени задълженията на служителите, както и какви трудови възнаграждения ще получават. Не забравяйте, че аз също работя в „Пирогов“, бил съм лекар толкова години и за мен не е без значение как изглежда договорът и какви трудови възнаграждения ще взимат колегите ми и всички работещи в болницата. Идеята е те да са по-добри, отколкото са били преди това. Разбрали сме се обаче, че за да има по-добри резултати, трябва и да се работи повече.

Увеличавате им работата ли?

Донякъде може да се каже, че оптимизираме работата така, че да бъдат натоварени повече, за което ще получават и повече пари. В „Пирогов“ са прекалено натоварени определени звена, а други не чак толкова. Когато видиш, че има огромна разлика между двама хирурзи в тяхната оперативна дейност, това означава, че единият работи прекалено много, а другият недостатъчно. Именно това искам да се промени. Хората да разберат, че който работи, ще получава. Моята цел е да се увеличават доходите им. Разбира се, когато една болница има такива задължения, това е много трудно. Ще видим, бъдещето ще покаже, но се надявам, че сме уцелили правилната посока и всички да са доволни от това, което правим.

Към този момент как работи планът за оздравяване на „Пирогов“?

Работи в две посоки. Едната е да намаляваме всички договори за външни услуги, които сме имали досега с доставчици, така че те да бъдат максимално изчистени, и да намаляваме цените на доставките. Знаем, че това е един от основните проблеми в повечето болници. Появиха се вече фирми, които искат директно да договарят с „Пирогов“, а не да минават през прекупвачи. Другата ни цел е да намалим договорите за абонаментно обслужване. Така ще бъдем максимално изчистени от тези плащания, които са всеки месец.

Има ли вече резултат от преструктурирането на „Пирогов“?

То е в ход. В момента очакваме ново разрешение за дейност. Ще започнем развитие на неврология, гастроентерология и лицево-челюстна хирургия на по-високо ниво от досегашното. Почти целият травматизъм в лицево-челюстната хирургия минава през „Пирогов“. Много ми се иска да продължим с педиатрично отделение. Знаете, че имаме десет педиатрични хирургични отделения и клиники, а нямаме педиатрично, в което децата да бъдат подготвени за операция или следоперативно да продължи лечението им. Много е лошо, когато дойдеш през нощта в тежко спешно състояние, но се окаже, че нямаш хирургичен проблем и те насочат към друга болница. Надявам се до една година най-късно да имаме и педиатрия. 

Едно от първите неща, които направихте като директор, е да оптимизирате системата при лекарствата. Какви са резултатите към момента?

Направихме нова антибиотична политика, разделена на нива. Определени лекари могат да изписват антибиотици на определено ниво. Най-високо ниво имат право да изписват само началниците на клиники и отделения, задължително след съгласуване с нашия консултант по антибиотична политика проф. Лесева и с началника на аптеката. Видя се вече  положителният ефект от това разпределение, а същевременно скъпоструващите антибиотици и изобщо медикаменти задължително минават през подпис от директора или зам.-директора по лечебната част, за да има все пак някакъв контрол. Същото правим и със скъпоструващите изследвания, каквото е ЯМР. Знаете, че ядрено-магнитният резонанс е под наем в „Пирогов“. Ние сме направили обществена поръчка за цената на изследване за пациентите в болницата и съответно собствениците на апаратурата ни плащат наем за това, че ползват помещение на „Пирогов“.

Много често се коментира като причина за антибиотичната резистентност вътреболничните инфекции и употребата на евтини антибиотици в болниците. Как се справяте с този проблем?

Мисля, че антибиотичната политика на „Пирогов“ е правилна. Не трябва всички болници да се слагат под един знаменател. Разбира се, „Пирогов“ също има проблем с вътреболнични инфекции, опитвам се да слезем до позволения минимум. Постоянно се появяват нови медикаменти, които обаче още не са добре проучени и понякога старо поколение лекарства действат по-добре от новите. По отношение на антибиотичната политика обаче си имаме специална комисия, която дава своите предписания.

Бяхте посочил ВМА като пример за изчистване на задължения…

Знаете, че „Пирогов“ е търговско дружество, а ВМА не е, ето защо това, което на мен ми се иска, не знам дали може да стане. Но „Пирогов“ е болница, която е последна инстанция в много случаи. Знаете какво става по празниците - тук сме медиците, които поемат изцяло тежките случаи, тъй като повечето болниците излизат тогава в платен отпуск. Това е болница, която е стълб в здравеопазването. Мога да я нарека така и с гордост, и с яснота, че това ни задължава.

Какво според Вас е решението с лимитирането на дейността на „Пирогов“?

Надзорният съвет на НЗОК трябва да реши какво да е положението с „Пирогов“. До преди година имаше 85% спешни пациенти, а сега този процент е 88 от преминалите пациенти. Това означава, че много трудно може да се прецени какво би последвало следващия месец. 88% спешен поток е доста сериозна цифра. В повечето болници тя върви от порядъка на 50 на 50. Когато твоят планов поток е само 12%, едва ли можеш да го контролираш толкова добре. Виждате, че се случват тежки инциденти по пътищата, катастрофи и ние винаги сме готови и поемаме тези случаи. Ние сме си един национален травмацентър и затова трябва да има по-особено отношение към нас. Мисля, че това трябва да го разберат не само от Надзора на Касата, но и всички колеги от другите болници - било то държавни или частни, защото когато има нужда, се обръщат към нас. Когато нямат нужда обаче, започват да ни съдят защо „Пирогов“ има такъв лимит. „Пирогов“ е болница, която е доказала, че изпълнява този лимит с работа. Тук не става дума за мъртви души и пациенти, които не са преминали през болницата. Особено сега, след като вече един месец работи новата система за регистрация на пациентите в спешното отделение, рязко се повиши броят на записаните пациенти, които минават през него. Средно по 100 пациенти на ден повече, което значи, че и тази информация е била изкривявана до този момент.

Смятате ли, че „Пирогов“ ще има проблем заради клаузата в НРД 2018 да не бъде заплащана дейност, извършена в лечебните заведения, извън определената от НЗОК?

Много е трудно да кажем какво ще се случи. Като цяло това, което се дава тази година - около 152 до 155 млн. лв. на месец (за всички болници, б.р.), изобщо не е малко като пари. Въпросът е как ще бъдат разпределени за самите болници тези пари. Има болници, в които тези лимити не се изработват. От друга страна 35% от нашите пациенти не са от град София, а са от цяла България и смятам, че и това трябва да се вземе под внимание.

Как ще коментирате новата методика за субсидиране на болниците на Министерството на здравеопазването?

„Пирогов“ е болница, която изключително разчита на потока спешни пациенти и не смятам, че за нас тази методика е лоша. Досега се плащаше прекалено малко на преминал спешен пациент, а с новата методика ще получаваме доста по-сериозни пари. Представете си какво значи един пациент със счупена китка, който идва, снима се, преглежда се, намества се, поставя му се гипсова имобилизация, след което отново се снима контролно и след това се освобождава от болницата. Ето това струва пари и не струва 11 лева. Имам информация, че някъде се е плащало на преминал пациент над 150 лева по старата методика. Това се получава, ако разделим това, което се е плащало на екипите за преминалите пациенти, на реално преминалите пациенти.  Затова смятам, че тази методика за нас е подходяща.

А какво е мнението Ви за единния стандарт за финансовото управление на държавните болници?

Трябва да има финансова дисциплина. Само това мога да кажа на този етап, тъй като стандартът не е окончателен и предстоят промени. Ако има финансова дисциплина, ще има и резултати. Разбира се, не може без допълнително материално стимулиране, но то трябва да бъде направено така, че хората да разберат, че ще получават, ако работят.

Много е коментирана и темата с намалените цени на медицинските изделия, заплащани от НЗОК…

Ние имаме проведени обществени поръчки и сключени договори. Самите фирми решават дали ще слязат до цените, които се реимбурсират 100% от НЗОК или ще искат да се доплаща. Мога да кажа, че и досега в ортопедията и травматологията е частично реимбурсирането, така че не виждам толкова сериозна драма. Нормално е Здравната каса да търси начин цените да бъдат сваляни. Все пак има цени, които не са актуализирани повече от 10 години. Когато пък се появяват нови продукти, те трябва да се докажат, че са толкова необходими, за да бъдат реимбурсирани 100%. Какво ще направят фирмите вносители и дали ще се съобразят с това, което е на европейския пазар или искат да са само на българския, е вече тяхно решение. 

Прокуратурата разследва 13 болници за безстопанственост, сред които и „Пирогов“. Проверките притесняват ли Ви?

Напротив, смятам, че е напълно нормално. Една болница, която има такива задължения, е редно прокуратурата да влезе и да види на какво се дължат те. Мисля, че в „Пирогов“ няма договори, които не са изгодни, но все пак нека и прокуратурата ги прегледа.