Проф. Габровски: От догодина болниците с по-малко усилие ще могат да изкарат повече пари

Ние получаваме много повече здраве за парите, които се дават за здраве, отколкото са се получавали преди. Т.е. има ефективност. Аз съм убеден, че всеки от нас, ако се замисли и се върне във времето, ще установи, че сега лечението е много по-добро, отколкото преди десет или преди петнайсет години. Ние се лекуваме с много по-съвременни технологии. Смея да твърдя, че в България буквално догонихме в рамките на едни десетина години и технологично, и като възможности медикаментозни за лечение медицината на Запад. Тези пари не са отишли някъде в пясъка. Това каза зам. председателят на БЛС проф. Николай Габровски пред БНТ снощи в отговор на въпрос дали допълнителните 200 млн. лв., които министър Ананиев каза, че ще влязат в болнична помощ догодина, не се просто поредните пари, наливани в системата, която е каца без дъно.

„Твърдя, че в България наистина се произвежда много повече здраве за последните петнадесет години. Буквално минахме епоха, и аз помня с колко малко технологично оборудване бяхме принудени да работим и какви са сегашните ни възможности. По отношение на 200-те милиона, които споменахте и които са обект на преговори вече на един немалък период от време, това е една много добра новина“, каза още проф. Габровски.

Той уточни, че досега увеличените пари за здраве са отивали за т. нар. обеми. Това означавало, че ако досега са били лекувано 100 човека, с допълнителните средства е можело да се лекуват 110. „За съжаление това създаде една малко порочна практика, да има по-голям брой хоспитализации, отколкото е средното за Европа. България се слави с може би един от най-високия брой хоспитализация на човек от населението. Занижават се критериите за прием в болниците, което разбира се може да бъде наричано по различни начини“, каза зам.-председателят на БЛС.

По думите му, благодарение на преговорите, които БЛС е провел, от тази година няма да се дадат повече пари за по-голям брой пациенти. „Тези пари няма да отидат за обем и няма да принуждават лекарите да занижават критериите за хоспитализацията, а ще отидат за повишаване на цените на клиничните пътеки. Какво означава това? Това означава, че за същия брой излекувани болни, примерно сто човека, ако досега са получавани единица пари, се надяваме тази сума да се увеличи с някъде около 15 процента средно за следващата година. Това означава, че болниците с по-малко усилие ще могат да изкарат повече пари, което означава, че ще има повече пари за медицинския персонал, и надявам се разбира се, това ще се отрази и върху качеството на лечението, което предлагаме“, поясни проф. Габровски.

Той допълни, че парите, които искат сестрите, не може да бъдат дадени с лека ръка. „Ако тези суми високи, които са искани, бъдат реализирани, това означава, че трябва да се разпрострем върху цялата система, а тя не е хомогенна. За пример ще дам, че не може една и също заплата да получава сестра, която примерно работи в операционен блок, с кръвни продукти, с токсични вещества, сестра, която примерно е в реанимация, където са най-тежко болните, на изкуствена белодробна вентилация, в коматозно, напълно безпомощно състояние и примерно една сестра, която по-голяма част от времето е на кабинет и помага дейността на лекар от друг тип. По никакъв начин не искам да подценявам тази дейност, но просто твърдя, че натоварването е различно. Не могат да се сравняват натоварванията в големите болници, в големите градове и някои по-малки населени места. Ако се зададе такъв минимум със заплата на медицинска сестра, това означава, че от тук насетне на този минумум ще трябва да се надградят заплатите на сестрите, които работят в по-тежки условия, това автоматично ще направи заплатите им по-високи, отколкото на повечето лекари, това автоматично ще създаде напрежение в колективите. Тоест, в крайна сметка за мен лично това искане има негативни ефекти и най-вероятно първо ще фалират малки лечебни заведения, които не могат да поддържат толкова високи заплати“, каза проф. Габровски.

Неврохирургът коментира и заминаването на твърде много млади лекари за чужбина. „Смятам, че това е един добър процес, защото голяма част от тях отиват, но немалка част се връщат. Самият аз, както и много от колегите от моето поколение сме били за различни периоди от време на Запад, виждаме как работи системата и връщайки се тук се опитваме и се стараем да дадем най-доброто, което може да бъде полезно за българското здравеопазване. Така че, цялото това отваряне и комуникация за мен лично има много позитивен израз“, категоричен беше проф. Николай Габровски.