Проф. Генчо Начев: Лекарствената политика е сбъркана

Няма такава страна, в която парите за лекарства да са равни на парите за болнична помощ, каза проф. Начев

„Схеми за източване на Касата с лекарства знаем, че съществуват. В единия вариант се изписват лекарства, от които пациентът няма нужда и се прави реекспорт с тях. В другият случа - не се дават на пациента, което е по-страшно, защото директно застрашава здравето и живота му. Смятам, че въобще лекарствената политика е сбъркана. Няма такава страна, в която парите за лекарства да са равни на парите за болнична помощ, както няма и такава, в която толкова малко пари да се отделят за доболнична помощ“. Това каза изпълнителният директор на УМБАЛ „Св. Екатерина” проф. Генчо Начев пред bTV. Във връзка с разследването на онкоболниците „Йоан Павел“ в София и „Св. Мина“ в Благоевград, той допълни, че не иска да коментира докато не приключи разследването.

„Знаем мощта на фармацевтичните компании. Знаем за тяхното лобиране, твърденията им, че  всяко ново лекарство е панацея, лекува всичко и е нещо вълшебно. Спекулира се с нещастието на хората и без клинични изпитания се пускат на пазара“, допълни проф. Начев.  

Той подчерта, че предложенията на министър Ананиев за реформа на здравноосигурителния модел са опит да се направи нещо реално. „За да се започне реформа обаче, първото, което трябва да се направи е реално остойностяване на медицинските услуги. Без да се знае колко пари са необходими за покриване на здравеопазването на този етап, нищо не може да се направи. След като се знае реалната цена на медицинската услуга съвкупно, тогава може да се каже – да, толкова пари има от тези 8%, останалите трябва да помислим по какъв начин ще се добавят“, уточни проф. Начев.

Той припомни, че към момента цените са правени през 2002 г. и  въпреки че основната заплата е скочила два пъти и половина, скочили са ток, вода, отопление и има нови методи, които се въвеждат и са свързани с апаратура, която струва много пари, консуматив, който е на съвсем друга цена, те не са се променили.

„Ако реално бъде остойностено, че операцията струва 20 000, а ние сме изразходвали 30 000, трябва да разберем къде сме сбъркали. Ако пък ние сме най-добрите и ползваме най-добрата апаратура, пациентът трябва да доплати за тази екстра. Важно е да се определи колко от тези пари се дават от публичните средства, от осигурителния фонд и колко остават да се доплащат. Тогава вече човек би трябвало сам да може да си направи сметката дали ще отделя бели пари за черни дни, дали ще се застрахова някъде, за да може да му се покрива… Трябва да има свобода на избора“, каза проф. Начев.

По думите му рязката демонополизация на Касата с декрет е много опасна. „Още в началото на прехода в Унгария и Чехия се състоя това и фалираха каси. Самите застрахователи не са готови още за такова нещо, затова трябва да има един гратисен период от година-две, за да се подготвят. Другото в този модел е, че парите за здравеопазване остават същите“, поясни директорът на „Св. Екатерина“.

Другото, което според него липсва в системата, е контрол на качеството. Контролът трябва да е по отношение на това, че не можеш да изпишеш нещо, което не си извършил, затова трябва да се въведе електронното здравеопазване, което няма да позволи да отчиташ пред Касата пациенти, които не са минали въобще, каза проф. Начев.

Той коментира и Наредбата на МЗ, според която Здравната каса ще купува медицинските изделия за болниците като положително решение. „Когато договаряш нещо в голям обем, би трябвало цената да е по-ниска, отколкото когато го договаряш в по-малък обем. Второ – това ще спести процедурите по ЗОП на болниците, които са свързани с време“, каза проф. Начев.