Проф. Димитров: За 9 години разходите на НЗОК за лекарства са нараснали 3,7 пъти

БГФармА отбеляза 25 години от създаването си с юбилейна конференция

България произвежда 10% от всички генерични лекарствени продукти в Европейския съюз, а използването им осигурява на НЗОК спестявания от 2020 г. насам над 200 млн. лв. годишно. Това стана ясно по време на юбилейната конференция, с която Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) отбеляза 25 години от създаването си.

За периода 2020 - 2025 г. общият размер на реализираните спестявания надхвърля 1 млрд. лева. Генеричните лекарства представляват 75% от обема на лекарствения пазар в опаковки у нас, но за тях се изразходват под 10% от средствата на НЗОК за медикаменти.

От асоциацията съобщиха, че българската генерична фармацевтична индустрия е структуроопределящ отрасъл за националната икономика. В страната работят 40 фармацевтични производства, осигуряващи заетост на около 19 000 души. Годишният производствен капацитет на заводите достига 10 млрд. таблетки и капсули, 140 млн. стерилни ампули, 30 млн. сиропи и суспензии и 30 млн. гелове и мехлеми. Така фармацевтичната индустрия допринася за над 3% от брутния вътрешен продукт на България. Мащабът на индустрията и нейният принос към икономиката представляват стратегическо предимство за страната, което изисква последователна държавна политика за съхраняване на производствения капацитет и създаване на благоприятни условия за развитието на сектора.

Генеричните лекарства имат ключово значение не само за икономическата ефективност на здравната система, но и за достъпа на пациентите до лечение.

Осем от всеки десет изписани лекарствени продукта са генерични,

което позволява осигуряването на качествена терапия за голям брой пациенти при значително по-нисък разход на публични средства.

Проф. Григор Димитров, главен директор „Осигурителни отношения“ в Българската стопанска камара (БСК), постави акцент върху предизвикателствата пред лекарствения бюджет в България и устойчивостта на публичното здравно осигуряване. Според представените данни за периода 2016-2025 г. разходите на НЗОК за лекарства са нараснали 3,7 пъти – от 616 млн. лв. до близо 2,3 млрд. лв. Той подчерта, че непрекъснатото увеличаване на финансовия ресурс без промяна в управлението на системата не гарантира по-добри резултати за пациентите. Като възможно решение проф. Димитров представи поетапното въвеждане на програмно бюджетиране, при което финансирането се обвързва не само с обема на медицинската дейност, но и с качеството, ефективността и измеримите здравни резултати. Проф. Димитров коментира, че не е достатъчно всяка година да увеличаваме средствата за здравеопазване, ако не променяме начина, по който ги управляваме. По думите му трябва да преминем от въпроса колко медицинска дейност закупуваме към въпроса какви здравни резултати постигаме с наличния ресурс.

В последвалата дискусия бяха разгледани

възможностите за провеждане на последователна лекарствена политика, която да гарантира достъпно лечение,

ефективно използване на публичните средства и предвидими условия за работа на производителите. Сред поставените приоритети бяха преглед на правилата за ценообразуване и рефериране на лекарствата, включително възможността за временен мораториум върху процедурите по рефериране, намаляване на допълнителните финансови тежести за притежателите на разрешения за употреба на генерични и биоподобни лекарства и запазване на настоящия им статут в бюджета на НЗОК и през 2027 г.

Беше подчертано, че при планирането на лекарствения бюджет е необходим стратегически баланс между иновативните и генеричните терапии, така че стремежът към краткосрочни икономии да не доведе до значително по-високи разходи за лекарства за домашно лечение. Особено внимание беше отделено и на необходимостта от предварително разработен национален план за действие при извънредни ситуации в здравеопазването, който да включва конкретни мерки за непрекъснатост на веригите за доставки и осигуряване на достатъчни количества критично важни генерични лекарства за лечение на масовите социално значими заболявания.

Научните и фармакологичните аспекти на достъпа до лечение бяха във фокуса на презентацията на чл.-кор. проф. Георги Момеков, дфн, декан на Фармацевтичния факултет към Медицински университет – София. Той разгледа ролята на генеричните и биоподобните лекарства в съвременната терапия и значението на достъпността като част от реалната ефективност на лечението.

Проф. Момеков подчерта, че

доказаната ефикасност на едно лекарство не е достатъчна, ако пациентът няма реален достъп до него

Генеричните и биоподобните лекарства имат двойна обществена полза – позволяват повече пациенти да получават качествена терапия на достъпна цена и създават възможност освободените средства да бъдат насочени към други терапевтични потребности. Според проф. Момеков устойчивият достъп до лечение изисква не само достъпни цени, но и надеждно снабдяване, предвидимо финансиране и непрекъснатост на терапията.

Генералният директор на Medicines for Europe Адриан ван ден Ховен обърна внимание на нарастващия натиск върху производителите вследствие на поскъпването на енергията, суровините, транспорта и регулаторните изисквания, като в същото време цените на генеричните лекарства в Европа продължават да намаляват. Според представените данни за периода 2015 - 2024 г. общият индекс на потребителските цени се е повишил с 30%, докато цените на генеричните лекарства на десетте водещи доставчици са намалели с 8%. „Устойчивият достъп до лекарства не може да се гарантира единствено чрез политика на най-ниската цена. Европа се нуждае от предвидима регулаторна среда, конкурентоспособно производство и условия, които позволяват на повече производители да останат на пазара. Генеричните и биоподобните лекарства са съществена част от решението – те осигуряват достъпно лечение за пациентите и освобождават ресурс за иновации в здравеопазването“, посочи Адриан ван ден Ховен. Той допълни, че Medicines for Europe поставя акцент върху необходимостта от промяна на моделите на ценообразуване и обществените поръчки, така че те да отчитат не само цената, но и сигурността на доставките, производствените разходи и поддържането на реална конкуренция.

Особен потенциал за развитие имат биоподобните лекарства. По данни, представени от Medicines for Europe, от 2006 г. насам те са осигурили на европейските здравни системи

спестявания в размер на 56 млрд. евро.

До 2032 г. се очаква 110 биологични лекарства да загубят пазарната си ексклузивност в Европа, което открива значителни възможности за навлизане на биоподобни терапии и разширяване на достъпа до лечение.

В края на форума изпълнителният директор на БГФАРМА д-р Евгени Тасовски заяви, че от изключително важно значение е държавата да възприеме и утвърди стратегическата значимост на генеричните и биоподобни лекарствени продукти за осигуряване на непрекъснатия достъп до лекарствена терапия за българските граждани, страдащи от масовите социалнозначими заболявания на достъпни цени и да набележи мерки за запазването им на аптечния пазар.