Проф. Доброслав Кюркчиев: Понякога имунната система сама се справя с туморите

Началникът на Лабораторията по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. е завършил медицина в МУ София през 1997 г., от 2000 г. e докторант в Лабораторията по Клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” към Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология,  МУ- София. През 2003 г. защитава дисертация, получава научна и образователна степен „доктор” и става асистент към Катедра Клинична лаборатория и клинична имунология. Преминава през степените „старши асистент” и „главен асистент”, а от 2010 г. е доцент в Катедрата. През 2007 г. получава специалност „Клинична имунология”.  През 2015 защитава голяма дисертация и получава научна степен „доктор на науките”. От 2018 е професор в Катедра по клинична лаборатория и клинична имунология , а от 2019 в Катедра по Клинична имунология, МУ-София. Ръководи Лаборатория по клинична имунология на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” от 2014 година.

Научните интереси на д-р Кюркчиев са в областта на автоимунните заболявания, регулацията на имунния отговор, дендритните и стволовите клетки, апоптозата и туморната имунология. Има 66 научни публикации в български и 39 в международни специализирани списания (IF- 54), участие в написването на 15 учебници и монографии; и над 1500 цитирания в научната литература. Специализира в Laboratory for tumor vaccination, University hospital, Catholic University, Leuven, Belgium. при prof. Van Gool. Преподава на студенти медици, специализанти по имунология, ревматология, гастроентерология и онкология. За високи постижения в научноизследователската и преподавателска дейност през 2007 е удостоен с награда „Академик Асен Хаджиолов” от Медицински факултет на МУ- София. Главен редактор e на списание Bulgarian journal of clinical immunology.

Пред Zdrave.net той разказа какви са новостите в Лабораторията по клинична имунология, научните проекти и причината, поради която младите се насочват към тази специалност.

Проф. Кюркчиев, как се отразява новия делта вариант на COVID на имунната система?

Имунният отговор реагиращ срещу Sars-Cov-2, независимо дали е делта или друг от вариантите, не е принципно различен. Делта вариантът се отличава с частични мутации на спайк протеина от структурата на вируса. От гледна точка на това, че спайк протеина е най-имуногенната част на вируса, имунният отговор се реализира, както се реализира и срещу  другите варианти . В огромната част от случаите се изгражда имунен отговор, получен както чрез ваксина, така и чрез естествено преболедуване.

Смята се, че т. нар. breakthrough (пробиви) на  ваксините  (ваксиниран човек, който се заразява)  са по-чести при делта варианта.  Протекцията осигурявана от иРНК  ваксините срещу  заразяване от делта варианта е  около 80% по данни от Великобритания и Канада  в сравнение с 95% при класическия вариант. Това се дължи именно  заради  промените в спайк протеина. Обръщам внимание, че говорим за заразяване, не за степен на боледуване.

Има ли възможност, според Вас, тя да бъде подсилена по естествен начин – чрез зеленчуци, плодове и слънце, че сама да противодейства на вируса?

Не мисля. Като деца ни грееха с кварцови лампи, точно с тази цел. Идеята е била, че ултравиолетовите лъчи ще унищожат микроорганизмите и ще подсилят имунитета. Доста от тези концепции претърпяха промяна. Специално теорията за слънцето силно се преоцени в последните десетилетия и не се препоръчва да се стои на слънце твърде много. Иначе, едно е традиционното и  емпиричното наблюдение, че като ядеш зеленчуци и стоиш на слънце си по-здрав, друго е научния подход. За да има нужда по някакъв начин да си подсилиш имунитета, както е популярно да се казва, е добре да знаеш, че този имунитет има нужда от подсилване. Добре е той да бъде изследван, да бъде установено, че има такава необходимост и тогава специалисти да назначат съответните средства за подсилването му. Ако съответно той не е отслабен или потиснат, няма никаква необходимост от подобни действия. Като всяка една система е добре и имунната да бъде балансирана. Не силна.

Сякаш хората обаче не са склонни да си правят такива изследвания, преди да си самоназначат терапия. Какви са опасностите в такива случаи?

Огромен проблем е масовата концепция, че трябва да си подсилваш имунитета. Хората масово бъркат „имунитет” с някаква форма на жизнена енергия. Много често се приемат различни хранителни добавки, витамини, имуностимулатори, имуномодулатори с идеята, че това ги ободрява и енергизира. Това не е имунитет. Имунитетът е нещо съвсем друго – защитна система срещу различни микроорганизми или променени собствени структури. Двете неща не са свързани по никакъв начин и при всички случаи безконтролния прием на такива продукти е потенциална опасност. Най-вероятно огромната част от хората, които ги приемат, няма да развият автоимунни заболявания, което обаче не се отнася за хора с такова предразположение. Предразположението е  като пиеса, в която всичко е нагласено и нещо трябва да дръпне завесата. Имуностимулантите са напълно способни да направят това.

От изследванията, които правите в Лабораторията по клинична имунология, можете ли да извадите заключение, колко са хората, при които това се е случило?

При нас идват хора, при които вече се подозира автоимунно заболяване и имат симптоми. Нашата цел е да помогнем чрез имунологична диагностика. Предразположение може да се установи единствено чрез някакъв вид генетичен анализ, каквито ние не правим,  поради което трудно мога да отговоря на този въпрос.

Какви са новостите в имунологична диагностика?

Това, в което ние сме профилирани е предимно диагностика на системни автоимунни заболявания. Това са лупус, ревматоиден артрит, склеродермия, дерматомиозит. Друг наш топик е имунологичната диагностика на автоимунни заболявания на гастроинтестиналния тракт. Понякога ние затваряме кръга при диагностичната дейност. Имунологичната диагностика по –отношение на автоимунните заболявания има невероятен напредък за доста къс период от време. Буквално пред очите ми.

Освен затварянето на цикъла в диагностиката и лечението, има ли друго предимство Лабораторията по клинична имунология да е в многопрофилна болница като УМБАЛ „Иван Рилски“?

Предимството е, че едни от най-добрите специалисти в много сфери са тук. Ние имаме близки връзки и можем да дискутираме винаги за пациенти и проблеми, което е много по-различно в сравнение с това да си изолиран някъде без връзка с реалната клинична практика и реалния пациент. Когато работиш със специалисти и структури на високо ниво, то и ти трябва да бъдеш поне на тяхното ниво.  Наред с диагностиката имаме колаборация с ревматолози, гастроентеролози и неврохирурзи под формата на множество научни проекти.  В момента имаме два много интересни проекта, свързани с туморната имунология с неврохирурзи от болницата и специалисти от БАН.

Споменахте научен проект, свързан с имунологията и туморите. Какво представлява той?

Това е един от проблемите, по които работим от доста време. Това, което е основата на нашата работа е търсене на отговорите как туморът модифицира имунната система така, че от враг да я превърне в сътрудник за развитието си. Всяка жива структура, каквато са и туморните клетки, се опитва по всякакъв начин да осигури своето оцеляване. Имайки предвид, че имунната система е основния враг на всеки злокачествен тумор, по някакъв начин тя трябва да бъде модифицирана така, че да не може да го унищожи. Някой път туморната стратегия успява, друг път не. Много често  имунната система се справя с туморите. Като цяло се смята, че злокачествени клетки се получават много по-често, отколкото ние разбираме за тях. Просто имунната система ги ликвидира.

Има ли яснота за произхода на туморните клетки, когато те не са свързани с човешкия папилома вирус?

Има множество фактори свързани с туморогенезата. Един от тях е ултравиолетовата светлина, друг е йонизиращата радиация. Една модерна концепция, по която работим е, че в основата на формирането на туморите е промяната на стволовите клетки. Дали обаче тези фактори  не дърпат просто завесата на нещо вече подготвено, или наистина  причиняват рак, трудно може да се прецени.

УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ е университетска болница, колко от студентите по медицина се насочват към Клиничната имунология?

Когато започнах работа тук през 2000 г. нещата в този аспект бяха доста позамрели. В момента, въпреки че постоянно слушам за кадрови проблеми, ние имаме обратния проблем - много желаещи да работят при нас. Имаме нещо като листа на чакащите, буквално. Непрекъснато имаме доброволци. Някои идват за малко, други остават с месеци,  а при трети интересът остава траен. Имаме непрекъснато докторанти и специализанти. Към имунологията безспорно има интерес, а към нас още по-голям.

Това на възможностите за правене на наука ли се дължи?

На много неща. Самата диагностика е много интересен процес. Освен диагностика и наука, имаме и преподаване. Освен това в Лабораторията по  клинична имунология имаме претенциите, че сме най-малко на едно средноевропейско ниво. Лично аз съм отказал две предложения от чужбина за работа, колегите ми също. Просто ние сме си добре. И сме си на мястото.