Проф. Ивайло Търнев е носителят на наградата "Питагор" за цялостен принос в науката

Призът за комуникация на науката е за проф. Радостина Александрова

С наградата „Питогор“ на МОН за 2026 г. за цялостен принос в науката бе удостоен проф. д-р Ивайло Търнев, ръководител и преподавател в Катедрата по неврология в Медицинския университет в София и началник на Клиниката по нервни болести в УМБАЛ „Александровска“. На официалната церемония тя му бе връчена от премиера Румен Радев, съобщи пресслужбата на образователното ведомство.

Водещият наш учен невролог и неврогенетик проф. Ивайло Търнев участва в първото в света научно описание на 15 наследствени заболявания. Неговите изследвания са допринесли за разкриването на генетичните причини за няколко редки заболявания, тяхната диагностика и лечение. Проф. Търнев е сред основните инициатори за създаването на модела на здравните медиатори у нас, който по-късно бе имплементиран и в други европейски страни.

„Приемам тази награда не само за научните ми приноси, а и за обществените. Реално погледнато, това е трети „Питагор“. Първият „Питагор“, който съм получавал, е за медицина, вторият – за приноса ми към общественото здравеопазване, и сега – за цялостен принос. Да, тази награда не е само за научните ми открития. Тази награда е за това, че успях тази наука да използвам в полза на хората. Че създадох една програма със здравните медиатори, която се превърна в национална. И понеже сме в навечерието на Деня на будителите, искам да кажа, че това са хора, които са истински будители и които медиират, посредничат между здравните и социалните служби и хората от общностите. И изключително много работят на терен“, сподели пред БНТ проф. Търнев.

Той призна, че от години е отдаден изцяло на науката и научните изследвания и посвещава цялото си време на това поприще:

„Работя по 18 часа в седмицата, иначе не е възможно. Но да, науката наистина променя медицината. И едно от нещата, с които изключително много се гордея, е, че ние се занимаваме от много години, повече от 30 години, с тежки заболявания, които бяха нелечими. Първо разбрахме причините за тези заболявания. Сега вече една част от тях се лекуват с най-съвременни терапии – генна терапия, РНК терапия, транскрипционни фактори. Тоест налице е един изключително голям напредък в разбирането и в терапията на тези заболявания. И това е вдъхновение и за мен, и за прекрасния екип от лекари, с които работя“, посочи изследователят.

Истинският учен не трябва да бъде егоист, той трябва да възпитава и да обучава, каза още проф. Търнев и сподели, че се гордее изключително много със своите ученици, някои от които вече са покорили върхове в науката и са станали професори и доценти.

Неврологът обаче призна, че е много разтревожен от лошото състояние на държавните болници, които по думите му постепенно загиват, а точно в тях са разположени експертните центрове по редки болести.

„Там са съсредоточени специалисти с уникален опит, а някак си в момента основно просперират частните болници, докато държавните болници постепенно загиват. В клиниката, в която аз работя, битовите условия съвсем не са добри. Това ме тревожи – пациентите идват и се оплакват от битовите условия, но продължават да ни търсят, защото ни вярват, имат ни доверие. Искат да се лекуват при нас. Тоест нещо трябва да се направи за държавните болници. Те са университетски болници, със 150-годишен опит е нашата болница. Това е основното, което в момента ме тревожи, защото тези условия на труд понякога пречат на цялостната ни работа“, каза проф. Търнев.

Още един изявен учен бе отличен от образователното ведомство – призът за комуникация на науката отиде при вирусоложката проф. д-р Радостина Александрова от Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей при БАН. В мотивите за награждаването й от МОН посочват, че тя помага на обществото, като представя научните открития и новостите в медицината по достъпен и разбираем начин за широката общественост.

„Хората трябва да знаят, че науката е това, което ни движи напред, че ако не искаме да се връщаме назад в миналото, би трябвало да се допитваме и да даваме път, да даваме доверието си на достоверни източници на информация, защото виждаме, че за съжаление напоследък имаме недотам добри примери. И че това да бъдеш учен – това са съвременните будители в България: учителите, учените. Така че нека да им отдадем нашето уважение, нашата обич и нашата подкрепа“, каза в интервю за БНТ проф. Александрова.

Награда „Питагор“ за млад учен в областта на науките за живота и медицината спечели доц. Мартин Караманлиев – хирург онколог, който работи за развитието на роботизираната хирургия и използването на новите технологии за по-голяма прецизност в операциите.

В същата категория наградата за утвърден учен получи проф. Славчо Томов – директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет – Плевен. Той също работи в областта на роботизираната хирургия и минимално инвазивните оперативни подходи в гинекология и онкогинекологията.

Сред многобройните номинации за наградите „Питагор“ от областта на медицината се открояват и двама номинирани изследователи от Медицинския университет в Пловдив – проф. Станислава Иванова и доц. Ангел Джамбов.

Проф. д-р Станислава Иванова бе номинирана в категорията „Утвърден учен в областта на природните и медицинските науки“. Тя изследва химичния състав на растителни екстракти и е създала научно направление по фитотерапия. Участва и в разработването на нови технологии за доставяне на лекарства. Специално внимание в работата ѝ заема превенцията на непреднамерения допинг. По нейна инициатива бъдещите фармацевти получават специализирано обучение за рисковете, свързани с него.

Доц. Ангел Джамбов е номиниран в категорията „Утвърден учен в областта на социалните и хуманитарните науки“. Работата му съчетава медицината, психологията и социалните науки и изследва как околната среда, шумът и зелените пространства влияят на здравето. Доц. Джамбов допринася за развитието на екологичната психология и епидемиологията на околната среда в България и е създател на научната група „Околна среда и здраве“. Носител е на наградата „Питагор“ за млад учен (2019 г.) и за утвърден учен в областта на науките за живота и медицината (2023 г.).

Призът млад учен в областта на социалните и хуманитарните науки получи гл. ас. д-р Михаела Барокова от Нов български университет. Изследванията ѝ са насочени към езиковото и комуникативното развитие на децата, в частност на децата от аутистичния спектър.

На церемонията присъстваха министрите на образованието проф. Георги Вълчев и на здравеопазването Катя Ивкова, председателят на БАН член-кор. Евелина Славчева, депутати, политици, учени и преподаватели.