Проф. Иво Петров: Разходите за лекарства водят до дисбаланс в системата

Д-р Таня Андреева: Нашето здравеопазване се превърна в здравеопазване на бедните и богатите

За медикаментозна терапия в България се заплаща повече от всички европейски норми. Това заяви пред БНТ националният консултант по инвазивна кардиология проф. Иво Петров, който участва в сутрешния блок н медията заедно с бившия министър на здравеопазването д-р Таня Андреева.

Проф. Петров даде пример с пациенти, преминавали няколко курса на изцяло покрита от касата химиотерапия, без да бъдат подложени на операция, която би трябвало да реши дефинитивно проблема. Според него подобни практики илюстрират дисбалансите в системата, свързани с преразхода на лекарства.

 „В нашата специалност е същото“, съгласи се д-р Андреева. „Нашето здравеопазване се превърна в здравеопазване на бедните и богатите, но и в едно състезание да се усвои повече финансов ресурс“, заяви тя, като изтъкна, че се е стигнало до това на пациентите да се гледа като на клинични пътеки.

Д-р Андреева коментира още, че в държава като България с една здравна каса и то държавна, моделът на осигуряване се изчерпва и се преминава към модел на бюджетиране, което според нея води до влошаване на качеството. За какво се грижи държавата в момента, кой е нейният приоритет – дали са това са хроничните незаразни болести, дали това са социално значимите заболявания, попита д-р Андреева, като допълни, че когато имаш малко ресурс, трябва да разпределиш.

Д-р Андреева подчерта, че според анализи доплащането в системата вече е повече от 50% - около 53-54%. "В момента вече имаме система на богати и бедни. Когато хората, които имат пари, могат да си позволят - отиват и си плащат, за да получат най-доброто. Всички други разчитат на това, което Касата покрива. Така че това наистина е печелившият модел - НЗОК да покрива един основен пакет, регламентиран от МЗ - нещо, без което не може, а всичко останало да бъде поето от доброволно осигуряване. НЗОК ще осигури солидарността, но тя не винаги означава справедливост, защото има големи групи от хора, които не си плащат осигуровките, а могат, а има и големи групи, които държавата осигурява и тя не ги осигурява върху реалните им доходи обикновено. Тя ги осигурява върху някакъв минимум, което генерира допълнителен дефицит в системата“, отбеляза д-р Андреева.

Според нея НЗОК вече не може да издържа на конкурентната дейност в здравеопазването, което от своя страна води до напрежение между лекари и пациенти.

Проф. Иво Петров засегна и темата за минимално инвазивните технологии, като посочи, че това е модерният път на медицината. Той изтъкна, че тези методики са по-щадящи и изключително ефикасни, свързани са с намалена смъртност и болничен престой, поради което НЗОК и МЗ трябва да им обърнат по-голямо внимание. "В последните дни, когато разбрахме за новия реимбурсен списък, голямата изненада е, че няма изненада, т.е. нещата не са оптимизирани така, както трябва, за да бъдат въведени тези методики. Това е жалко и ни отдалечава от модерната медицина", констатира той.

Според него най-безболезненият начин към момента би било тежестта от намалените средства за медицински изделия да бъде разпределена между болниците, пациентите и фирмите доставчици.

Проф. Петров обаче беше категоричен, че основните проблеми в сектора са два - дефицитът и неправилното разпределение. „На всички ни е ясно вече, че повече така не може да се продължава – нещата трябва да се структурират принципно“, заяви той. Проф. Петров посочи, че всички добре работещи здравни системи са хибридни - имат социален стълб, който покрива огромната част от населението, и солидарният модел на допълнителното здравно осигуряване. По думите му този модел би довел до по-добър контрол. За подобно решение обаче е нужен консенсус, в който да участва и гилдията, отбеляза той.