Проф. Красимир Антонов: Реално ще елиминираме хепатит С през 2137 г.

Има цели села у нас, носители на хепатит В, каза д-р Радин Цонев

„COVID-19 оказа огромно влияние върху контрола и превенцията на хепатит С, защото доведе до затруднен достъп до болници и лекари. Налице е прекъсване на програми за превенция сред рисковите групи, прекъсване на програми за скрининг и достъп до лечение, пренасочване на ресурсите за тях към лечението на COVID, преструктуриране на гастроентерологичните отделения в COVID-отделения. Всички тези промени доведоха до автоматичен спад в скрининга, диагностиката и лечението на пациентите с хепатит С“.

Това каза проф. д-р Красимир Антонов, дмн, председател на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография, по време на форума „Къде е България по пътя на изпълнение на глобалните цели за елиминиране на хепатит B и С?“, организиран от Дружеството, сдружение „ХепАктив“ и „Капитал“.

Близо 1 млн. са пациентите в света, които не са били диагностицирани заради коронавируса, а при 700 000 не е било започнато лечение. Смъртността от чернодобробни заболявания се е увеличила със 100 000. Новите случаи на рак на черния дроб са 44 800, а броят на заразените лица с хепатит С е близо 800 000.

"Има тенденция за изоставане от глобалните цели на СЗО за елиминиране на хепатит С в България", каза още д-р Антонов. По думите му заразените у нас са 87 000 души.

„Едва 10% от инфектираните с хепатит С са диагностицирани, а годишно 1% от пациентите са лекувани. 850 души умират всяка години от инфекция с хепатит С. За да изпълним целите на СЗО, през 2020 г. трябваше да имаме 5000 диагностицирани на година и 4100 излекувани. Излекуваните пациенти за миналата година обаче са 680. С тези темпове България ще елиминира хепатит С най-рано през 2051 г., а по мое скромно изчисление това реално ще се случи през 2137 г.", уточни той. 

До момента не съществува ранен скриниг и пациентите се откриват случайно и се лекуват в късен стадий. От 2016 г. у нас са лекувани 4541 пациенти с безинтерферонови терапии, като стойността на инвестицията е 19 000 лв. годишно за пациент или общо 86 279 000 лв. От тях са излекувани 4496 пациенти. 10 години спечелен живот за всеки пациент води до принос в БВП на близо 800 млн. лв.

Д-р Радин Цонев, началник на Отделението по гастроентерелогия в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, който е първият лекар, въвел фиброскен в клиничната практика, заяви, че в България има цели села, носители на вируса на хепатит В. „В България около 200 000 души са заразени, като 50% от тях са без симптоми. Около 10% са с хроничен хепатит В, а при около 1000 души заболяването е прогресирало до чернодробна цироза. Годишно 5% или 8/100 000 души развиват хепатоцелуларен карцином, който срещаме непрекъснато в нашата практика“, каза той.

„До момента хепатолозите имаме различия в мнението дали да се премине към неинвазивна диагностика, подобно на диагностицирането на хепатит С. Златният стандарт – чернодробната биопсия, също няма 100% чувствителност и специфичност по отношение на фиброзата, тъй като преценката за фиброза е субективна и се влияе от опита на патологоанатома. При фиброскен също има плюсове и минуси, но в комбинация с кръвните показатели, тогава не се нужда е от чернодробна биопсия и може да му бъде назначено лечение. Биопсия се препоръчва при случаи, които са неизяснени“, каза д-р Цонев.