Проф. Кънева: Вече имаме много млади лекари, които поемат по пътя на детската кардиология

Много остър обаче е проблемът с медицинските сестри, недостигът е драматичен, допълва тя

Новороденото момченце, на което лекари от Националната кардиологична болница поставиха стент в аортата, се възстановява успешно. Това съобщи пред БНТ проф. Анна Кънева – началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница (НКБ). На 21 септември – 32 дни след раждането, екип на болницата извърши сложната интервенция, с която беше спасен малкият Матей, роден преждевременно в болница „Надежда“. Когато той достигне тегло между 2,5 и 4 кг., ще му бъде направена още една операция.

От думите на проф. Кънева стана ясно, че малформацията е открита много скоро след раждането. Детето е родено от двуплодна бременност с екстремно ниско тегло при раждането – под 900 грама. Лекарите от НКБ са били в много близък контакт с колегите си от болница „Надежда“ и със специалистите, които са диагностицирали порока. Изчаквали са то да се стабилизира в първите седмици след раждането и да наддаде малко тегло, за да направят опит да разрешат кардиологичния проблем. Когато са пристъпили към интервенцията, Матей е тежал 1300 грама и е бил с тежка дихателна и сърдечна недостатъчност, както и с нарушена бъбречна функция вследствие на нарушеното кръвоснабдяване.

Единственият изход е било поставянето на стент в аортата, за да бъде възстановено кръвоснабдяването в долната част на тялото. Според проф. Кънева провеждането на открита операция при толкова ниско тегло е било невъзможно, а по-нататъшното изчакване също е криело рискове за живота на детето. Така екипът е взел решение да приложи интервенционално лечение, за да се постигне разширяване на аортата. По-късно, когато стентът се премахне по оперативен път, последици за детето няма да има и лекарите са убедени, че то ще живее нормален живот.

Проф. Кънева уточни, че след като детето бъде оперирано, ще се нормализира и артериалното налягане, но въпреки всичко то, както всички деца с вродени сърдечни малформации, ще бъде наблюдавано от специалисти през целия си живот.

„Вродените сърдечни малформации са чести и така е в целия свят – 1% от новородените се раждат с вродени сърдечни малформации. Спектърът на вродените сърдечни малформации е много разнообразен, има такива, които са критични. Те са около една четвърт от всички и при тях още в първите дни на живота трябва да се приеме някакво поведение. Благодарение на напредъка в медицината може да се постигне добър резултат. При останалите деца диагнозата трябва да се постави навреме, трябва да се предприеме лечение и последващо наблюдение”, каза тя и подчерта: „Детската кардиология не е едноактна пиеса, това е едно представление, в което участват изключително много хора, които трябва да работят в много тясна колаборация – това са диагностиците, интервенционалистите, детските кардиолози, анестезиолозите“.

Проф. Кънева допълни, че напредъкът на феталната медицина вече позволява с помощта на ехография диагнозата да се постави още по време на вътреутробното развитие на детето, вродените сърдечни малформации да бъдат доказани още преди раждането на детето и заедно със семейството да се прецени какво да бъде по-нататъшното поведение. Голяма част от тези малформации са лечими, но е от значение детето да се роди в лечебно заведение, което се намира в близост с единствения център в България, в който се лекуват тези състояния – Националната кардиологична болница.

Проф. Кънева обясни, че у нас вече има достатъчно много добре подготвени и ентусиазирани млади лекари, които поемат по пътя на детската кардиология. Недостиг има при анестезиолозите и най-вече при специалистите по здравни грижи, като медицинските сестри критично намаляват.

„Няма желаещи сестри да работят в детското кардиологично и детското интензивно кардиологично отделение и това създава огромни проблеми. Прекъсването на профила „детска медицинска сестра“ в обучението обезглави детските отделения“, алармира проф. Кънева.