Проф. Литвиненко: И в края на 2025 г. детското здравеопазване остава встрани от приоритетите на държавата

Педиатричната помощ изначално бе заложена като най-ниско платената, това се възпроизвежса години наред

„В българското здравеопазване не може да се говори за големи успехи, докато системата разчита на стари лаври и възпроизвежда едни и същи финансови неравенства. Педиатричната помощ изначално беше заложена като най-ниско платената. Това се възпроизвежда години наред, независимо от малките процентни увеличения“. Това каза пред БНР проф. Иван Литвиненко, началник на Клиниката по неврология в СБАЛДБ „Проф. Иван Митев“ и дългогодишен ръководител на Катедрата по педиатрия в МУ – София.

По думите на проф. Литвиненко и в края на 2025 година детското здравеопазване у нас остава встрани от реалните приоритети на държавата, въпреки че на думи всички институции го определят като ключово.

Навлизайки в темата за недостигащите финанси, той припомни, че преди години заедно с бившия министър на здравеопазването д-р Асен Меджидиев е била направена една важна стъпка – разделянето на педиатричните клинични пътеки от пътеките за възрастни, което е позволило по-съществено увеличение на финансирането за детското лечение.

„Въпреки това разликата остава значителна, ножицата и сега е голяма. Когато тръгваш от 2 лева и от 200 лева, дори едни и същи проценти с годините водят до огромна пропаст“, подчерта педиатърът.

Според проф. Литвиненко независимо от всичко има положителна тенденция и това е

засиленият интерес към педиатрията сред студентите и младите лекари

„В последните години има видим тренд млади колеги да избират педиатрията. Това не е случайно – по време на обучението ние се стараем да показваме по-различно отношение към пациента и към колегата“, подчерта педиатърът.

Той обясни, че с подкрепата на Българската педиатрична асоциация са били организирани срещи и обучения в три медицински университета – София, Пловдив и Варна, с участието на водещите специалисти от различни области на педиатрията.

„В СБАЛДБ в София вече има доста млади специализанти. Надявам се това да се случва и в останалите болници в страната. Големият въпрос обаче остава – дали системата ще успее да задържи тези млади специалисти“, подчерта проф. Литвиненко и изрази мнение, че най-лошият сценарий би бил „да ги подготвим тук, а после да ги изпратим да работят в чужбина“.

Според него перспективата за 2026 година при евентуално продължаване на стария бюджет е тревожна, защото инфлацията вече е изяла и без това ограничените средства на болниците.

„Ако няма дори минимална компенсация за инфлацията, държавните болници изнемогват“, категоричен бе той.

Проф. Литвиненко обясни, че

сериозен проблем остават клиничните пътеки, които в много случаи не отговарят на медицинската логика

„Мога да дам пример за лечение на дете с животозастрашаващо заболяване, при което стойността на медикаментите надвишава значително цената на клиничната пътека. Само имуноглобулинът струваше 29 хиляди лева, а пътеката е 15 хиляди. Разликата остава за сметка на болницата и на персонала“, каза педиатърът.

По думите му има изисквания, които поставят лекарите в невъзможна ситуация – или да фалшифицират документация, или да правят ненужни процедури.

Друго болна тема за него е неонаталният скрининг. „Болезнено изоставаме, България е предпоследна в Европа по обхват на неонаталния скрининг. Само три заболявания. Това е изключително срамно. Имаме наредба, но на практика скрининг няма“, каза проф. Литвиненко.

Той коментира и темата за оставката на Обществения съвет за изграждането на Националната детска болница: „Работихме повече от две години, но реално бяхме сведени до ролята на параван, без достъп до ключова информация“.

По думите му Общественият съвет е трябвало да гарантира прозрачност, сигурност и обществен контрол, но това не се е случило.

„Да се спекулира политически с детска болница е грях. Това е мечта на поколения лекари и родители“, заключи проф. Литвиненко.