Проф. Миланова: Крайно време да се помогне и на хората с психични проблеми и на хората, които се грижат за тях

От пандемията наследихме най-вече страха и нежеланието да общуваме, смята тя

"Психиатричното здраве в годините у нас е пренебрегнато. Това е моето наблюдение през последните години и когато ме питат какво трябва да се промени, казвам, че няма едно решение, а проблемите са комплексни, но е крайно време да се помогне и на хората с психични проблеми, и на хората които се грижат за тях". Това заяви пред БНР проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска".

По думите й нараства броят на болните с тревожни разстройства и депресия, което беше характерно за времето на пандемията и изолацията, но така също е и последица от самия COVID-19.

Проф. Миланова подчерта, че коронавирусната инфекция може да въздейства директно върху централната нервна система и това е категорично доказано.

„При нас в Клиниката по психиатрия в УМБАЛ "Александровска" попаднаха хора с психични разстройства, след като са преболедували. Както и такива, които по време на пандемията са били в изолация, което увеличи тяхната тревожност, опасения, страх от заразяване, нарушения в съня, трудна концентрация. Повечето от тези разстройства са временни и те се преодоляват, хората се възстановяват. Някои попадат и в болницата при нас, лекуваме ги с различни методи", каза психиатърът.

По думите й вече се говори за COVID поколение, а децата също са били жертви на онлайн обучението. Има и малки пациенти, които са с пост-COVID синдром по отношение на психичното здраве, допълни тя.

Проф. Миланова бе категорична, че от пандемията сме наследили най-вече страха и нежеланието да общуваме. „Данните показват и нарастване на домашното насилие, злоупотребата с алкохол и психоактивни вещества“, посочи още специалистката.

„Все пак в грижата за психично болните у нас, ние специалистите търсим нови начини за лечение, включително за лечение на терапевтично резистентната депресия. Надяваме се да се появят и нови медикаменти“, каза тя.

Проф. Миланова поясни, че 1/3 от всички случаи с тежка депресия са с терапевтично резистентна форма на болестта и не се повлияват от познатите към момента антидепресанти.

При тези болни се наблюдават 50 % повече сърдечно-съдови заболявания, те са с 29% по-висок от злокачествени заболявания с от 20% по-висок суициден риск. Също така те имат по-лошо качество живот, което е свързано със здравословното им състояние.