Проф. Миланова: Подобряването на битовите условия в психиатриите е важно, но по-важен е човешкият ресурс

18 психиатрични болници, клиники и центрове ще бъдат обновени по Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът включва ремонт на сградите на 5 държавни психиатрични болници и пребазирането на ДПБ в Курило в София. Предвижда се и ремонт на психиатричните клиники в няколко големи многопрофилни болници в страната, включително и в Клиника по детско-юношеска психиатрия „Свети Никола“ в Александровска болница. 

„Надявам се тези проекти да се реализират, но за съжаление в тях не са включени всички нуждаещи се такива лечебни заведения. В Александровска болница имаме нужда от такова обновяване, защото в Клиниката не е правен ремонт вече 15 години“, каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в Александровска болница.

По думите й се предвижда смяна на част от водопровода и канализацията, боядисване, козметични ремонти. 

„Важно е да се отбележи обаче, че подобряването на битовите условия е добра стъпка, но това не е достатъчно условие, за да се подобри грижата за хората с психични заболявания. Много важен е човешкият ресурс, да имаме достатъчно лекари, психиатрични сестри, санитари. Щат имаме, но той не е запълнен. Имаме хора в пенсионна възраст и още по-голям проблем ни е с осигуряването на безопасност и липсата на санитари, защото това са и пациенти, които са с поведенчески разстройства и рисково поведение. При настаняването често ни се налага да търсим външна помощ, защото те са агресивни и възбудени. Заплащането на персонала не е добро, има какво да се направи, дори и в обучението на тези специалисти“, подчерта проф. Миланова.

По думите й стигмата срещу тези пациенти и заболявания продължава и у нас, и по света, обществото не е толерантно.

Проф. Миланова коментира започналата Национална кампания „Напусни депресията“, която в продължение на три месеца предоставя важна информация за справяне с тези психически проблеми.

„Целта на кампанията е хората да се научат да разпознават симптомите на депресията, за начините, по които да се справят с проблемите, които възникват при хора с депресията – както за самите тях, така и за техните близки. Това включва комбинация от професионална помощ и лични усилия. 

Депресията не е просто въпрос на воля. Тя е много често обусловена от биологични и психологични фактори, които изискват дългосрочно лечение и подкрепа. Хората първо трябва да признаят, че имат проблем, и ако не могат да се справят, да търсят специализирана помощ“, изтъкна проф. Миланова.

Само 11% от пациентите с депресия у нас търсят медицинска помощ, а до психиатър стигат 5,6%, показват данни на Националния център по обществено здраве и анализи, предоставени за кампанията.

„При депресията има най-често спад на енергията, на интересите и на мотивацията да вършиш обичайните си неща, когато това започне да ти пречи на всекидневието ти, това е сигнал. Докато тревожността се проявява с чувство на напрежение и страх. При 60% от случаите са налице двете групи - депресия и тревожност. Паник-атаките са по-чести и са към групата на тревожните разстройства и може те да са тези, които карат потърпевшия да потърси помощ“, допълни още проф. Миланова.