Проф. Момеков: Образованието по фармация трябва да се промени

Фармацията или комплексният микс от наука и практика на лекарствознанието винаги е била територия, в която научната креативност рано или късно се превръща в реалност. Но промените, които наблюдаваме днес, са безпрецедентни по мащаб и скорост. За едно поколение преминахме от относително ясния свят на малките молекули към доминиращ пейзаж от биологични и генетично базирани терапии, които не просто лекуват симптоми, а пренаписват функциите на клетките и понякога дори самото им бъдеще. Това отбелязва в своя статия в HealthcareMagazine деканът на Фармацевтичния факултет на МУ – София проф. Георги Момеков.

Доскоро експертите в лекарствознанието разчитаха на вдъхнатата им от дългогодишната подготовка по физиология, биохимия, фармакология, органична и фармацевтична химия интуиция – малките молекули имат свойства, позволяващи предвиждане на много свойства, механизми и характеристики. Но днес голяма част от новопоявяващите се лекарства са пептиди и белтъци, в т.ч. аналози на ендогеннихормони и цитокини, моноклонални антитела, фузионни протеини, пептидомиметици, други макромолекули като аптамери, малки интерфериращи РНК, антисенс-олигонуклеотиди, както и авангардни терапевтични модалности като генни терапии с вирусни вектори, клетъчни терапии като CAR-T клетки, и дори сред терапевтичните подходи влиза редактиране на генома чрез CRISPR-базирани системи. Това не са просто нови инструменти в арсенала на медицината и фармацията – те са фундаментално различен начин да се влияе върху биологията и патологичните процеси и заболявания. Вместо да модифицират ензими или рецептори, тези терапии могат да препрограмират клетки, да активират имунни каскади, да заменят дефектни гени или да търсят патологични клетки с прецизността на биологични „проектили“, отбелязва проф. Момеков.

Според него тенденциите към все по-глобално въвеждане на такива авангардни терапевтични системи водят до необходимостта от значителна модификация на учебните програми, които основно са фокусирани върху фармацевтичните аспекти на малките молекули.

„Именно тази трансформация променя професията на фармацевта много по-дълбоко, отколкото обикновено си даваме сметка. Тя започва още в аудиторията. Днешните студенти влизат в университета с по-широк достъп до информация от всяко предишно поколение – свръхинформирани, технологично ориентирани, критични към авторитетите и чувствителни към практическата стойност на знанията. На тях класическият стил на преподаване им е тесен. Те очакват интерактивност, аргументи, примери от реалната клинична практика, ситуации, в които да приложат наученото.

Лекцията вече не е монолог – тя е разговор, в който се срещат наука, етика, реалност и въображение“, подчертава проф. Момеков.

Той е категоричен, че образованието трябва да се промени, за да отговори на нуждите на това поколение.