Проф. Монов: При ранна диагноза и лечение пациентите с лупус имат реален шанс за пълна ремисия

Системният лупус еритематозус е заболяване с многообразни прояви, а когато е засегната нервната система, диагностиката става още по-сложна. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Симеон Монов, началник на Клиниката по ревматология в УМБАЛ „Св. Анна“.

„Невролупусът е възможно най-сложната материя на системния лупус еритематозус. Невропсихичният лупус може да се прояви с промени в концентрацията, когнитивни нарушения и други неспецифични симптоми, които в началото трудно насочват към ревматологично заболяване“, каза проф. Монов.

По думите му в момента се търсят специфични биомаркери, които да показват поражение на периферната или централната нервна система, но диагнозата не може да се постави единствено въз основа на един лабораторен или инструментален показател. „Затова при съмнение за невролупус се съчетават различни подходи - образни изследвания, имунологични изследвания, стандартна лаборатория и консултации със специалисти от различни области. Неспецифичните симптоми могат да забавят диагнозата. Пациентът с невролупус в началото може да изглежда просто като разсеян човек. Може да има субфебрилна температура, промени в кръвната картина, проблеми с концентрацията, а понякога и болки в мускулите. Особено важен сигнал е наличието на ниски стойности на белите кръвни клетки – левкопения или лимфоцитопения, което е „червена лампичка“ за лекаря. Ако човек е с вирус или бактерии, със сигурност там кръвните телца ще бъдат високи. Докато при нас има възпалителна компонента, но белите кръвни телца ги няма“, каза проф. Монов.

По думите му системният лупус остава заболяване за цял живот, но това не означава, че пациентите не могат да постигнат продължителна ремисия.

„При ранна диагноза и ранно агресивно лечение пациентите имат реален шанс да влизат в дълги клинични, имунологични, пълни ремисии, което им дава една нормална продължителност на живот“, подчерта още проф. Монов.

Според него за развитието на заболяването значение имат както генетичното предразположение, така и факторите на околната среда. Сред тях са ултравиолетовото въздействие, някои инфекции, определени медикаменти и хормоналните фактори.

Системният лупус се среща значително по-често при жените, стана ясно още от думите му.

В разговора проф. Монов обърна внимание и на дегенеративните ставни заболявания. Терминът „остеоартрит“ постепенно навлиза в медицинската практика, макар че у нас все още широко се използва „остеоартроза“.

По думите му първите промени могат да започнат много по-рано, отколкото обикновено се предполага. „Тези дегенеративни заболявания стартират точно от 18-годишна възраст. Пукане на ставите – кой им обръща внимание на тия неща? Никой. Това не означава непременно наличие на сериозно заболяване, но може да бъде сигнал, че в ставата започват промени, на които трябва да се обърне внимание. Генетичното предразположение също може да има значение“, каза проф. Монов.

Той посъветва младите хора да не подценяват необходимостта от движение и физическа активност.

Съвременната ревматология включва и редица инвазивни диагностични и терапевтични процедури. В зависимост от заболяването могат да се извършват ставни пункции, да се изследва синовиалната течност, да се прави синовиална биопсия или да се прилагат медикаменти вътреставно.

Ехографското изследване също има важно място, включително при заболявания на меките тъкани около ставите.

Като пример проф. Монов посочи периартрита и перитрохантерита – състояния, които могат да причиняват силни и продължителни болки и понякога да бъдат погрешно интерпретирани като други заболявания. „Пациентът може да е страдал с години. Даже сме сваляли хора от операционната маса, които са били с толкова силни болки, да речем с години, че не се знае каква е диагнозата. Не са попадали на ревматолог“, каза той. 

По думите на проф. Монов кортикостероидите продължават да имат важно място в лечението на ревматологичните заболявания, особено при овладяването на активния възпалителен процес. В същото време обаче те могат да имат множество странични ефекти. „Те са и благословия, и проклятие. Без тях не можем, особено за овладяване на активния възпалителен процес, но трябва да внимаваме колко дълго време, в каква доза и има ли противопоказания за прилагането им. Затова терапията трябва да бъде съобразена с конкретния пациент и неговото състояние“, каза той.

Проф. Монов е участвал в разработването на национални консенсуси за редица ревматологични заболявания. При изработването им българските специалисти се съобразяват с препоръките на Европейското дружество по ревматология и Американския колеж по ревматология. Очаква се част от международните препоръки да бъдат актуализирани в края на годината, включително за заболявания като ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, системен лупус и васкулити.