Проф. Орбецова: Нормалното тегло невинаги означава добро метаболитно здраве

Медицината отново насочва вниманието си към общите механизми, които стоят в основата на различни заболявания, казва проф. Яна Симова

Нормалното тегло невинаги означава добро метаболитно здраве, а оценката на затлъстяването не може да се основава единствено на показанията на кантара. Значение имат разпределението на мастната тъкан, мускулната маса, обмяната на веществата и наличието на усложнения. Това каза директорът на УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ проф. д-р Мария Орбецова в лекцията си за метаболитното здраве и съвременните подходи към затлъстяването по време на националната конференция HealthCare Innovation, организирана от Асоциация „Качество на живот“ с подкрепата на БЧК.

Проф. Орбецова заяви, че затлъстяването е резултат от нарушения баланс между прием и разход на енергия. То обаче не представлява общата телесна маса, която включва мускули, кости, вътрешни органи и вода, а прекомерно количество телесна мастна тъкан – подкожно, в коремната кухина и около вътрешните органи, което има отрицателен ефект върху здравето. „Теглото не казва всичко. Индексът на телесна маса е част от оценката, но не е достатъчен сам по себе си. Необходимо е да се проследяват и други показатели, включително обиколката на талията и съотношението между талия и ръст“, подчерта проф. Орбецова.

Тя допълни, че мастната тъкан има активна роля в регулацията на организма, тъй като отделя вещества, които влияят върху апетита, инсулиновата чувствителност и възпалителните процеси. „Нарушаването на тези функции е част от връзката между затлъстяването и кардиометаболитния риск“, посочи проф. Орбецова.

Проф. Орбецова разгледа метаболитния синдром като съчетание от рискови показатели, свързани с коремното затлъстяване, кръвната захар, артериалното налягане и липидната обмяна. „Възможно е човек с нормален индекс на телесна маса да има метаболитни нарушения“, обясни тя.

Като пример посочи съчетанието от намаляваща мускулна маса и натрупване на мазнини в коремната област, при което общото тегло може да не се промени съществено. Същият риск има и при отслабване, когато първо се губи мускулна маса, а след това мазнини. „Дори когато се прилага медикаментозно лечение, е необходимо то да бъде съпроводено с подходяща физическа активност. Видът и интензивността на натоварването трябва да се съобразяват със здравословното състояние и възможностите на пациента. Проследяването на резултатите следва да отчита функционалното състояние, а не само промяната в килограмите“, каза проф. Орбецова.

„Затлъстяването е самостоятелен рисков фактор за сърдечносъдови заболявания и едновременно с това допринася за появата или влошаването на други рискови състояния — високо артериално налягане, нарушения в липидната обмяна, инсулинова резистентност и диабет“, каза кардиологът проф. Яна Симова.

Според нея ограничаването на сърдечносъдовата заболеваемост изисква сериозно внимание към наднорменото тегло и затлъстяването още преди развитието на трайни органни увреждания.

„След период на все по-тясна специализация медицината отново насочва вниманието си към общите механизми, които стоят в основата на различни заболявания. Сред тях са системното възпаление, нарушенията в метаболизма и промените в съдовата функция. Този подход разглежда сърдечносъдовото, бъбречното и метаболитното здраве като взаимосвързани. Промяната в една система може да се отрази върху останалите, а лечението трябва да отчита тези взаимодействия. В определен момент уврежданията могат да станат необратими, затова възможността за намеса в ранните етапи има особено значение“, каза проф. Симова и постави наднорменото тегло и затлъстяването сред ранните звена на този процес.

Натрупването на мастна тъкан с нарушена функция може да задвижи поредица от промени, които създават предпоставки за заболявания в различни органи и системи, тъй като участва в поддържането на възпалителни процеси, допълни проф. Симова.

Тя подчерта, че управлението на повишеното телесно тегло присъства в клиничните ръководства на различни специалности. Темата е важна за кардиолозите, ендокринолозите, нефролозите и специалистите, които лекуват сънна апнея и заболявания на опорно-двигателния апарат. Това отразява широкото въздействие на затлъстяването върху организма и необходимостта пациентът да получава координирана грижа.