Проф. Паскалев: Необходим е нов, по-мащабен скрининг за хронично бъбречно заболяване

Веднъж годишно всеки трябва да си прави изследване на бъбречната функция, препоръча той

„Веднъж годишно всеки трябва да си прави изследване на бъбречната функция, но ако има наследственост, това трябва да не се крие от другите родственици, за да се изследват и те“. Това каза пред БНР нефрологът проф. Емил Паскалев, началник на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Александровска“. По думите му това е изключително важно, за да има навременна диагностика и лечение, а у нас съвременните терапии са достъпни и дават много добър резултат.

Близо 13% на сто от хората страдат от хронично бъбречно заболяване, а една трета от болестите в нефрологията се предават по наследство, стана ясно от думите на проф. Паскалев.

Той обясни, че увреждането в тройката заболявания захарен диабет - бъбречно нарушение - хипертония е взаимносвързано.

„Когато някое от тези заболявания или усложнения се появяват, ние знаем, че автоматично се ангажират и останалите две системи“, посочи специалистът.

По отношение на нарушения на бъбречната функция много по-голямо въздействие има захарният диабет. При него има и ръст на заболелите - имаме 600 000 диабетици и 1 милион пациенти с артериална хипертония, но въпреки че захарният диабет е с по-малък брой пациенти, той задължително и много по-лесно уврежда бъбречната функция, подчерта проф. Паскалев. 

Захарният диабет нарушава структурите на най-малката функционална единица на бъбреците – нефроните,

а колкото по-продължителен е диабетът, толкова повече са бъбречните увреждания, обясни той.

Проф. Паскалев подчерта, че у нас вече има модерни комбинирани терапии за лечение на захарния диабет и нарушената бъбречна функция. Освен тях има и допълнителни подкрепящи лечения, като достъпът на пациентите е улеснен по линия на НЗОК.

„Повече от 10 години тези медикаменти са доказали ефективността си в комбинираната терапия – и при диабета, кардиологични и бъбречни проблеми“, посочи специалистът.

„Когато вече имаме диагностицирани пациенти, ние нямаме проблеми в лечението. 

Проблемът е да се мисли за заболяването преди това - т.е. да имаме скрининг.

Този процент - 13% пациенти с хронично бъбречно заболяване, сочи, че ние не уважаваме своята бъбречна система и не я проверяваме, не я изследване.

Това е нашата лична отговорност, никой не може да ме накара да се изследвам, нито министъра, нито Господ, ако аз това не го направя. Две изследвания – кръв и урина, дават перфектни резултати“, категоричен бе проф. Паскалев.

Той обясни, че скрининг за ХБЗ е провеждан в България преди 12 години, оттогава са и данните.

„Към днешния момент очакваме да се направи нов, по-мащабен скрининг, благодарение на Българското дружество по нефрология и усилията на нефролозите от цялата страна. Такъв пример е в Кюстендил, където с подкрепата и на местната власт в лаборатория се правят такива безплатни изследвания, като всеки може да отиде след работа и да си пусне това изследване“, посочи нефрологът.

За да стане факт националният скрининг, са необходими още средства, освен тези на дружеството, подчерта още проф. Паскалев.