Проф. Сербезова: МЗ търси възможности да покрие болничното лечение на украински бежанци

МЗ провежда разговори с финансовото ведомство относно възможностите за оказване на болнично лечение на украински бежанци за сметка на бюджета на Здравното министерство. Това казва в интервю за „24 часа“ министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова.

В добавка министърът отбелязва: „Искам да напомня, че има действащо Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. за определяне на условията и реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес. В него ясно е посочено, че Министерството на труда и социалната политика от бюджета си осигурява заплащането на дейности за оказаната медицинска помощ на лица, ползващи се със статут на временна закрила.“

Проф. Сербезова припомня също така, че украинските граждани, които подадат заявление в Държавната агенция за бежанците за получаване на международна закрила, получават здравно обслужване, на каквото имат право здравноосигурените български граждани. „Всички украински граждани у нас имат право на безплатна медицинска помощ при спешни състояния. Ако имат сключена здравна застраховка, имат право и на медицинска помощ съобразно нея“, казва тя.

Министърът се спира и на COVID ситуацията у нас. Според нея здравните власти са се справили с поредната COVID вълна. „Справихме се благодарение на ясно разписан план с точни индикатори за измерване нивото на разпространение на вируса и с добра организация на здравната система. Благодарение на усилията на медицинските специалисти, които въпреки умората и несъвършенствата на системата продължават да се борят с COVID-19“, посочва проф. Сербезова.

„Предварително информирахме обществеността за мерките, които предстои да бъдат въведени, и създадохме предвидимост в действията ни за различните групи в обществото. Всичко това спомогна за първи път по време вълна от COVID-19 да не се стига до въвеждане на локдаун и мерки на национално ниво. Следяхме разпространението на областно ниво и бяхме готови да предприемем следващите стъпки във всеки един момент“, допълва тя и отбелязва, че днес вече сме в етап на поетапно облекчаване на противоепидемичните мерки, което по думите ѝ е резултат от усилията на всички.

По отношение на COVID лекарствата пък тя казва, че МЗ преглежда възможностите за участие на страната ни в съвместна обществена поръчка на ЕК за доставка на вече разрешения от ЕМА медикамент на Pfizer за лечение на COVID.

„По отношение на другия лекарствен продукт - molnupiravir, МЗ има подписан договор с търговеца на едро, който е единственият упълномощен представител от производителя. Договорът влиза в сила след подписването му и след издаване на разрешение за употреба от Европейската комисия, а към настоящия момент няма такова разрешение. Затова доставки по този договор не са извършвани и респективно не са заплащани от МЗ“, допълва проф. Сербезова.

Министърът се спира и на случая със смъртта на жена в СПО на врачанската болница. Тя информира за резултатите от проверките по случая, като отбелязва, че както РЗИ, така и ИАМН са констатирали едни и същи проблеми. „И двете институции са отправили задължителни препоръки към лечебното заведение, а именно да изготви програма за обучение на новопостъпилите регистратори в отделението за спешна медицина, за да бъдат те в максимална степен подготвени практически. В зоната на регистратурата трябва да се създаде система за бързо известяване на дежурните екипи за спешен приема на пациенти, например чрез звукова сигнализация“, казва здравният министър.

По думите ѝ, проверяващите са констатирали няколко нарушения: неоценено състояние на пациентката, непотърсено съдействие от дежурния лекар, освобождаване на тялото на починалата от болницата без аутопсия, нерегистрирано повикване в ЦСМП. Проф. Сербезова информира, че за последните две нарушения са образувани административни наказателни производства.

„Създадох работна група, която в спешен порядък да направи преглед на действащия медицински стандарт по специалност „Спешна медицина“. Очаквам доклада на експертите, който ще спомогне да вземем решение какви да са най-неотложните ни стъпки по отношение подобряването на спешната помощ“, казва още министърът.

Запитана в какво се състои тежестта на наследството в повереното ѝ ведомство, проф. Сербезова казва: „Тежестта е в това, че определени проблеми не са намирали своето решение в продължение на десетки години, а напротив, задълбочавали са се, а днес обществото очаква бързи решения, които не са се случвали дори в дългосрочен план.

Имам предвид най-вече първичната и спешна помощ, осигуряването на лечението на социално значимите заболявания, както и на редките такива, здравната грамотност, финансирането на системата и пр. Резултатът от това е красноречив - имаме най-ниската продължителност на живота в ЕС, както и най-високата обща смъртност, а голяма част от лечебните заведения са сериозно задлъжнели. От изключителна важност за развитието на сектор здравеопазване е да има надпартиен консенсус и независимо кой управлява, основните приоритети да намират дълготрайно решение“.