Засега в България няма регистриран случай на атипичен хепатит при деца. Това каза министърът на здравеопазването проф. Асена Сербезова пред bTV.

„Досега са регистрирани 169 случая в 12 страни членки на ЕС. Едва при 5 от дечицата се е наложила чернодробна трансплантация. Етиологията на заболяването е все още неизвестна. Събират се детайли по самото лечение и справяне със заболяването. Министерство на здравеопазването разпрати през регионалните здравни инспекции писма до болничните лечебни заведения как да процедират, ако се натъкнат на съмнение за такъв хепатит, а именно трябва да изпратят изследването в Националния институт по заразни и паразитни болести. Превантивно е създадена организация“, каза проф. Сербезова.

Тя коментира и изграждането на Националната детска болница като заяви, че трябва да има интегрирана грижа за деца, на нуждите на медицинските специалисти и на последно място е сградата.

„Трябва ни цялостна концепция за здравната грижа за децата. Заварих едно, така мога да го определя, тежко наследство по отношение на сагата с детската болница. Несъмнено ние трябва да имаме като държава а чиято медицинска грижа и здравна грижа трябва да започва от най-малките граждани, тоест децата, трябва да имаме интегрирана грижа за децата. Несъмнено сградата на детската болница е част от тази цялостна концепция, но не е единственото, което е необходимо. Тоест ние следва да имаме една цялостна концепция за развитие на детско и майчино здравеопазване, интегриране на нуждите на медицинските специалисти“, подчерта министър Сербезова.

„Що се отнася до строежа на детската болница, предлагам да оставим това в ръцете на специалистите по геодезия, в ръцете на хората, които се занимават с това, защото именно това беше и една от основните причини да променят борда на инвестиционната компания, защото именно част от проблемите бяха, проблеми на градоустройствения план“, допълни тя.

„Ако процесът е от няколко етапа, ние започнахме, да кажем, от средата. Затова ние направихме една работна група, за да може действително да се заложат здрави основи. Сега работната група разглежда и други места за строежа на педиатрията, а не само предложението за разполагането ѝ в УМБАЛ „Лозенец““, посочи проф. Сербезова.

Проф. Сербезова беше категорична, че незавършената сграда не отговаря на изискванията за детска болница и се е обсъждало нейното събаряне, но там може да възникне проблем за околните здания. „За момента се обсъжда всякакви варианти. Сменен е борда на инвестиционната компания и се работи активно“, отбеляза тя.

В отговор на въпрос за какво ще се използват 604-те млн. лв. повече в бюджета за здравеопазване, в сравнение с бюджета за миналата година, проф. Сербезова заяви, че това е революционно увеличение, защото за първи път се увеличават драстично средствата за извънболнична помощ и профилактика. „През последните две години свикнахме да говорим за COVID, но хроничните заболявания не са си отишли. Напротив, около 30-40 от пациентите в ЕС, поради страх от заразата и заради реорганизация на здравната система, не са се погрижили за своите заболявания. Отделно българинът е най-болен, въпреки големия брой хоспитализации. Затова се насочихме към профилактиката на отделните заболявания и там увеличението е над 30%“, каза министърът.

По отношение на увеличенията на възнагражденията на медицинския персонал министър Сербезова заяви, че те трябва да бъдат трайни, а да не зависят от обстоятелствата, конкретен министър или конкретен ръководител на лечебно заведение. „Това е заложено в НРД. Към основната заплата има възнаграждение за нощен труд и прослужено време. Отделно има допълнително материално стимулиране и доскоро т.нар. COVID-добавки. Тези два елемента не бяха положени на здрава основа, тъй като ДМС-то зависи от много фактори – доплащания от пациенти, доплащане за избор на екип, понякога и от волята на ръководителя на болничното лечебно заведение. Това, което постигаме с изискванията в НРД, е основната заплата да бъде по-висока“, каза тя.

По думите й общинските болници са изразили съмнение, че ще успеят да изпълнят изискванията, затова се търси начин с Министерството на финансите те да бъдат допълнително субсидирани. „Какво биха постигнали обаче, ако падне тази клауза в НРД? Ще лишат от възможност другите болници да дадат тези по-високи заплати“, категорична беше проф. Сербезова.