Проф. Станева: Все повече млади български лекари се явяват на единен европейски изпит за специалност и придобиват европейска диплома

Някои специалности в България са съобразили програмата за обучение с европейската, за разлика от други, които не са я осъвременявали от близо 20 години

Проф. д-р Милена Станева завършва медицина през 1992 г. в МУ - София с отличен успех. Има три специалности: вътрешни болести, кардиология и ангиология.

През 2009 г. придобива образователна и научна степен „доктор”, от 2010 г. е доцент по ангиология, а от 2016 г. - професор по ангиология.

От 1993 г. до 2004 г. работи в УМБАЛ „Лозенец”, след това в Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Св. Екатерина“ (сега – УМБАЛ „Проф. Александър Чирков”, б. р.), където остава до края на 2006 г. В болница „Токуда” постъпва още при откриването ѝ през декември 2006 г. , като започва работа в Клиника по съдова хирургия и ангиология. От края на 2017 г. е началник на Клиниката по ангиология в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда“.

Председател е на Държавната изпитна комисия за придобиване на специалност ангиология, председател е на изпитната комисия към МУ- София за високоспециализирана дейност „Ултразвукова съдова диагностика“.

От 2014 г. до 2019 г. е национален консултант по ангиология, а от юли 2021 г. до днес е главен координатор на Експертния съвет по ангиология към Министерство на здравеопазването.

Проф. Милена Станева е член на Управителния съвет на Столична лекарска колегия (СЛК) от 2021 г., а от март 2023 г. – зам.-председател на СЛК с ресор „Болнична помощ“. От 2021 г. е член на УС на БЛС. Представител на България в борда на две големи международни организации на медицински специалисти - FEMS (от 2022 г.) и в борда на UEMS (от 2023 г).

Днес разговаряме с  проф. Станева за състоянието и перспективите на следдипломното образование на българските лекари, за ролята на съсловната организация в този процес, както и за насоките в развитието на ангиологията у нас – специалност, в която тя работи от години и е национален координатор на Експертния съвет към Здравното министерство.

Проф. Станева, връщате се от годишната среща на Лекарските камари на Централна и Източна Европа (ZEVA), споделете Вашите впечатления.

Благодаря за предоставената възможност да разкажа за състоялата се среща на ZEVA. Тя се проведе в Дюселдорф, форматът бе симпозиум на Лекарските камари от Централна и Източна Европа с домакин Камарата на Северен Рейн, една от 17-те регионални камари на Германския лекарски съюз, която представлява 66 000 лекари. На симпозиума присъстваха делегации от Албания, Австрия, Хърватска, Чехия, Косово, Полша, Сърбия, Словения, Словакия и Украйна.

Делегацията на БЛС беше ръководена от мен, в нея се включи г-жа Елисавета Петрова.

По всички обсъждани теми на проведения симпозиум БЛС има своите позиции и опит. Като ръководител на делегацията на БЛС представих национален доклад за нашите очаквания по разглежданите теми.

Особена актуалност придобива въпросът за обучението и осигуряването на качеството в медицинските университети. Всички участници в симпозиума изразиха позицията, че медицинското образование следва да се предоставя в акредитирани институции, което е гарант за качеството на медицинската грижа за пациентите и за професионализма на медицинските специалисти.

По темата за съпътстващата и алтернативната медицина (САМ) бяха изказани различни позиции. Някои от камарите са на мнение, че всичко в медицината трябва да се основава на доказателства. Силно впечатление ми направи решението на Австрийската лекарска камара – тя се ангажира с квалификацията на лекари, които прилагат методи на съпътстваща и алтернативна медицина. Към Австрийската камара е създадена дирекция, която не само се занимава с квалификацията на лекарите, предлагащи лечение с алтернативна медицина, но и осъществява контрол на предлаганите от тях методи за лечение.

В наши дни все повече се акцентира върху възможностите и предизвикателствата пред новите медицински професии – парамедици и медицински асистенти. По време на симпозиума акцентът бе върху установяването на нови медицински професии, обучение, взаимодействие с лекарите, компетенции. При обсъжданията стана известно, че само в три държави няма липса на медицински специалисти – на лекари в Сърбия, на медицински сестри в Албания и Косово. Причините, поради които има нужда от въвеждане на нови медицински професии, са различни в отделните страни. Беше отбелязано, че в Германия това се дължи на липсата на лекари, а в България, както и в други страни – на липсата на сестри.

Участниците в ZEVA се обединихме в подкрепа на колегите от Полша за въвеждане на „no-fault” система за компенсации в Полша. Взе се решение домакини на срещата през 2024 г. да са колегите от Косово.

Вие сте представител на БЛС във UEМS и FEMS. Къде се намира страната ни по отношение на следдипломното обучение на лекарите, достатъчно добре ли функционира нашата система, има ли още какво да се желае?

Като член на УС на БЛС участвам в годишните конференции на UEМS (European Union of Medical Specialists ) и FEMS (European Federation of Salaried Doctors).

UEMS е най-старата медицинска организация в Европа и има силни връзки с европейските институции – Европейската комисия и Европейския парламент, с европейските медицински съюзи и с другите независими европейски медицински организации. В момента в UEMS членуват 41 национални асоциации на лекари в ЕС и асоциираните страни. Работата му е насочена към повишаване качеството на обучение по съответните специалности и продължаващо медицинско обучение.

България участва активно в заседанията на UEMS. Освен с членство, в Управителния борд на организацията, страната ни участва с 22-ма свои представители в 17 европейски бордове и секции по специалности. Председател на Дивизия „Неврорентгенология“ е проф. Дора Златарева от МУ – София.

Програмите за специализация на различни медицински специалности се актуализират в UEMS през 4-5 години. Научните дружества по съответните специалности в България имат възможност да участват в актуализацията и обсъждането им, чрез участие в съответния борд и по време на съгласуването на програмите преди официалното им приемане на сесия на UEMS. Все повече млади лекари се явяват на единен европейски изпит за специалност и придобиват европейска диплома. Наличието на единна европейска програма по специалност е препоръчително и включва трите основни елемента – съдържание на теоретическото и практическото обучение, изискване към базата за обучение и към обучителя. Някои специалности в България са съобразили програмата за обучение с европейската, за разлика от други, които не са я осъвременявали от близо 20 години. БЛС подкрепя участието на Научните дружества в бордовете и дивизиите на UEMS, както и в съгласуването на програмите. За съжаление, близо 1/3 от научните дружества и Бордове по специалност към БЛС не проявяват интерес към дейността на UEMS.

UEMS, освен с придобиването на специалност, се занимава и с продължаващото медицинско образование и кредитни точки. В повечето страни в Европа е задължително лекарите да поддържат своята квалификация, което се доказва с получени брой кредитни точки от посещение на специализирани курсове или конгреси за определен период (3 или 5 години). БЛС присъжда брой кредитни точки по определени критерии след регистрирането на курсове, семинари, конгреси. В България на този етап продължаващото медицинско образование е пожелателно и няма задължителен характер. То е необходимо, за да може лекарят да следи постоянно новостите в медицината, да поддържа постоянно висока своята квалификация и по този начин да предлага по-качествена медицинска помощ. Тук е мястото да отбележа, че на 24 и 25 ноември на VI-ия Национален конгрес на БЛС с международно участие „Политики в здравеопазването“ една от основните теми, която ще се обсъжда съвместно с академичното ръководство на медицинските университети у нас, ще касае именно продължаващото медицинско образование. 

FEMS е европейска организация, която обединява представителни лекарски съюзи и/или професионални медицински асоциации на различните европейски страни, чиито членове са, поне в значително висок дял, поставени под административната власт на публичен или частен работодател и работят на пълен или частичен работен ден. БЛС регулярно попълва изпратените анкети, касаещи защитата на законните материални и морални интереси на европейските лекари на заплата, условия на труд, условия на безопасност, работно време, заплащане и компенсация за работата, медицинска професионална отговорност и защита срещу професионални рискове, продължаващо професионално развитие и финансиране на професионално обучение, управление на болницата, участие в изпълнението и контрола на здравните политики и т.н. На конференциите се обсъждат обобщените въпроси и какво трябва да се направи като инициатива на европейско и на национално ниво по тези теми.

Имате немалък опит като университетски преподавател, член на изпитни комисии, експерт в областта на ангиологията. Това е повод да Ви попитам как се развива специалността ангиология, има ли интерес към нея, достатъчно ли са лекарите специалисти у нас?

Ангиологията безспорно е една от най-интересните специалности в медицината, тъй като изучава кръвоносната система и лимфните съдове. Обект са социално значими заболявания, каквито са атеросклерозата, венозните тромбози, лимфедема. Ангиологията като клинична специалност тясно колаборира с други специалности. Работим съвместно с лекари съдови хирурзи, кардиолози, гастроентеролози, нефролози, образна диагностика и други за оптимизиране на процеса на диагностика и лечение, тъй като навсякъде в човешкия организъм има кръвоносни съдове, а когато има патология и съответният орган страда.

Нашата клиника е специализирана за профилактика, диагностика и лечение на артериални и венозни заболявания, лимфедем, съдови заболявания в онкологията, както и тромбофилия и антикоагулантна терапия и профилактика. Методите на диагностика и лечение са съвременни, ефективни, в съответствие с принципите на европейската медицина базирана на доказателства, за която потребностите на пациента са над всичко. Клиниката е база за обучение по ехографска съдова диагностика, като следва да подчертая, че има много обучавани специалисти, особено сред младите лекари.

Последните години се наблюдава умерен интерес към ангиологията от младите лекари, тъй като в момента само в три клиники в София може да се специализира. Освен това, с настоящото финансиране на ангиологичната дейност от НЗОК е трудно да бъде осигурено адекватното им заплащане по време на специализация.

Целта на Българското дружество по ангиология е в бъдеще да развием интервенционалното миниинвазивно лечение както на артериалните заболявания, така и на венозните – разширените вени, какъвто израз се употребява често. Искаме то да се прилага у нас както е в държавите в Европа и света, които имат развита ангиология. Лекарите ни са добре познати и признати в чужбина, в частност в Европа.

Що се отнася до това дали са достатъчно лекарите специалисти по ангиология, смятам, че трябва да са повече, тъй като броят на пациентите, които се нуждаят от специализирана съдова помощ, непрекъснато се увеличава. Застаряването на населението води до увеличаване на пациентите с атеросклероза, а разпространението на онкологичните заболявания, заседналия начин на живот, приема на хранителни добавки с неизвестен състав, продължителното вдигане на големи тежести във фитнеса води до венозни тромбози.

Как съчетавате академичните си ангажименти с лечебната работа и активностите си в ръководството на СЛК и БЛС?

Както всички знаем, различни дейности се съчетават трудно, тъй като всяка една от тях изисква време. В моя случай трябва да отделя достатъчно време за академичните си ангажименти, лечебната работа и активностите си в ръководството на БЛС и СЛК. Искам да подчертая, че когато избраната професия е призвание, с по-голяма лекота се съвместяват и изпълняват различните професионални задачи и ангажименти. Професията на лекаря е благородна и всеотдайна, тъй като мисията му е да посвети себе си на грижите за здравето на хората.

Отговорността за живота и човешкото здраве изисква висока образованост и опит, без които лечението на пациентите няма да е успешно. Лично за мен съчетаването на лечебната работа и академичните ангажименти ми дават възможност да помагам на повече пациенти и да обучавам бъдещи специалисти. Като дългогодишен преподавател смятам за важно да предам своя професионален опит на по-младите лекари. Активностите ми в ръководството на БЛС и на СЛК допринасят за обмяната на опит и знания между мен и моите колеги. Ръководството на БЛС и на СЛК организираме различни събития, на които същите тези опит и знания ние предаваме на младите лекари.