Проф. Стоилова: Страните с високо имунизационно покритие ще се справят с пандемията

В останалите, където покритието е ниско, заболяването ще продължи като ендемично

Проф. Йорданка Стоилова е водещ специалист в областта на епидемиологията и преподавател в Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените ситуации в МУ Пловдив. Днес разговаряме с нея по темата за COVID пандемията в контекста на нейното бъдещо развитие и обществено-здравните аспекти, с които тя е свързана.  

Проф. Стоилова, кога ще можем сигурно да твърдим, че пандемията COVID се превръща в ендемия?

В началото искам да припомня, че пандемията и ендемията са форми на епидемичния процес, който е предмет на медицинската наука епидемиология. Тя се развива много интензивно от дълги години, но напоследък голяма значение за утвърждаването й като модерна дисциплина има молекулната епидемиология, която има за задача да изследва причините за болестта на молекулно ниво.  

Днес пандемията се дефинира като проявление на извънредно голяма инфекциозна заболеваемост над обичайното ниво, с наличие на епидемиологична връзка между епидемиите по време, място и пътища на разпространение, при което се обхващат огромни територии, дори цели континенти.

Добре е да се знае, че днес пандемично разпространяващи се са само холерата, грипът и ХИВ/СПИН - малко на брой заболявания, но с огромно медицинско, социално и икономическо значение. Ендемията пък се дефинира като постоянно регистрирана заболяемост на определена територия, свойствена за дадена местност и свързана с наличие на резервоар на причинителя.

Като изходим от тези дефиниции, става ясно, че там, където населението се имунизира и има висок имунизационен обхват в над 90% с ваксини, които са в над 95% имуногенни (т.е. от 100 ваксинирани над 95 стават имунни – това е имунологичната ефективност на ваксината), се създава имунологична прослойка, която влияе на интензивността на епидемичния процес.

Затова се казва, че страните с високо имунизационно покритие ще се справят с пандемията, докато в тези с ниско заболяването ще продължи като ендемично, т.е. характерно за дадената територия.

Обикновено се счита, че колкото по-многобройна е имунната прослойка на населението по отношение на дадена инфекция, толкова повече се ограничава нейното разпространение, и обратно. Според някои автори, достатъчно е около 2/3 от населението да притежава имунитет, за да отпадне риска от епидемия. Други се противопоставят и посочват, че имунна прослойка или структура се достига до 80-90% и повече, както вече казах, за да се избегне епидемичното разпространение.

Редно е да отчетем и други социални фактори - като глобализация, миграционни процеси, туризъм и други, които също ще затруднят промяната на формата на епидемичния процес при COVID-19.

И още - ако придобитият имунитет не е продължителен, както е при повечето респираторни инфекции, например грип, респираторно-синцитиален вирус, аденовируси и др., тогава човек може да боледува повторно и болестта засяга всички възрасти.

Така че, това е отговорът на въпроса Ви.

Трябва да отбележа обаче, че има епидемиолози, които не приемат при антропонозите да се говори за ендемия, а само за епидемични огнища.

Исторически погледнато, има ли други случаи на такова развитие на епидемии?

Чумата е типична природно-огнищна инфекция, която се среща в пустинни и полупустинни области понастоящем, защото там във всеки момент има по 7 плъха плътност на хектар и съотношение на плъх:бълха поне 1:1. Пандемията „черната смърт“ е разпространена през 14 век в Европа, Азия, и Северното крайбрежие на Африка. След 14 век често се регистрира пак в Европа, Азия и Африка и така до началото на 19 век.

Друг пример е полиомиелитът, който е кандидат за ерадикация. Вече не се регистрират заболявания и е преустановена циркулацията на специфичния причинител. Към момента случаи се регистрират само в Афганистан и Пакистан.

Също така петнистият тиф – заболяване, което е елиминирано чрез унищожаване на дрешната въшка, преносител на заболяването, чрез хигиенни мерки. Днес се среща в някои много бедни, икономически неразвити страни в Африка и Латинска Америка и при локални войни в Африка. У нас е елиминирано заболяване от 1975 г.

В конкретната ситуация, в която се намираме в момента, коя е най-важната мярка от гледна точка на общественото здраве?

Най-важната мярка са ваксинациите. Доказано е, че ваксините са трайно действаща причина за контрол на инфекциозните заболявания. Те са с доказан ефект при много тежки инфекциозни заболявания, определени като ваксинопредотвратими.

Най-важният принцип в контрола на инфекциозното заболяване е взаимодействието общество – здравеопазване – държава. Необходимо е чувство за отговорност от всеки и спазване на мерките за поведение. Това означава да не контактуваме с болни и да избягваме ненужни рискове, като струпване на много хора например. Да осъзнаем важността на основни правила – изолиране на болните, карантиниране на контактните, спазване на дистанция, правилно носене на предпазни маски с висока степен на защита, често проветряване на помещенията, дезинфекция с ултравиолетови лампи и т.н.