Предстои създаването на Национален съвет по онкология, който ще координира дейностите, включени в Националния план за борба с рака. Това съобщи министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков на обществен форум, организиран от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОД), ARPharM, Асоциацията на студентите медици в България (АСМБ) и Европейската коалиция на пациентите с рак.
„Много време загубихме за приемането на този план. Добри сме в лечението, но не сме добри в проследяването и в ранното откриване. Влагат се огромни средства, но този процес остава изолиран от превенцията, профилактиката и проследяването след активната терапия. Това са все дейности, които могат да бъдат свързани в едно цяло и това е пътят, за да се намали заболеваемостта от рак, тъй като в момента раковите заболявания са 16% от всички у нас“, каза още министърът.
За
забавяне на сроковете по реализирането на Националния план за борба с рака
както и за това че част от тях са много отдалечение във времето алармираха по време на форума пациентските представители. Според Гергана Богданова от фондация „Една от осем“ е необходимо да се планират конкретни действия, в чието изпълнение пациентите също да бъдат включени.
По инициатива на представителя на пациентските организации в НС на НЗОК, биомаркерната диагностика ще бъде включена в бюджета на Здравната каса, съобщи пред участниците във форума заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов.
Той допълни, че ще се осигурят средства за част от биомаркерната диагностика, ще се проучат технологиите и лабораториите, които ще ги извършват. Проф. Илко Гетов също потвърди трите приоритета на правителството по отношение на намаляването на последиците от рака – профилактиката, по-доброто лечение на българските граждани, т.е. достъпът до модерни терапии и диагностика, и дигитализацията.
"На територията на страната е необходимо изграждането на т.нар.
мултидисциплинарни референтни центрове
което е заложено в Националния план за възстановяване и развитие", допълни зам.-министърът. По Плана са предвидени и средства за масов скрининг, а през следващата година ще започне и надграждането на националната здравноинформационна система в областта на онкологията, стана ясно от думите му.
Предстои създаването на модул „Онкология“ в Националната здравноинформационна система (НЗИС) Този модул ще трябва да предостави информация по нов начин, а не само да се регистрира самото заболяване. Това съобщи от своя страна заместник-министърът на електронното управление Валентин Мундров. „Събираните данни са за целите на пациентите, включително и за по-ранно установяване на някои болести и за предвиждане къде да се насочат ресурси. Информацията за онкологията, като една от най-важните сфери в здравеопазването, би трябвало да бъде по-специализирана, и лекарите трябва да участват в изработването на този модул“, допълни заместник-министърът.
Борис Костадинов от „Информационно обслужване“ АД коментира, че се разработва и модул за грижа за пациента, който ще стана факт през следващата година.
Той има за цел да подпомогне лекарите при докладването и събирането на необходимата информация за целите на профилактиката, скрининга и последващите анализи. Една от първите функционалности, които държавният системен интегратор ще въведе най-рано догодина, е регистрацията на заболявания за дългосрочно наблюдение, каквито са онкологичните, като ще бъдат включени отделните етапи на лечението и мониторирането на заболяването. „Информацията и данните са най-доброто оръжие на всичко, въпросът е те да бъдат събрани, анализирани и достъпни“, подчерта онкологът д-р Радослав Мангалджиев. „Настояваме в процеса на дигитализация и развитие на онкологичната база данни
личните данни на пациентите да бъдат защитени
тъй като не смятам, че сега те са защитени. Към момента не се взема изричното писмено съгласие на пациента за съхраняването на личните му данни в НЗИС“, коментира председателят на Сдружение за развитие на българското здравеопазване Боряна Ботева.
Участниците в обществения форум се обединиха около това да настояват пред институциите за повече конкретика в планирането и реализирането на последващите действия в реализирането на Националния антираков план.
Коментари по темата
Знаете ли, че директорът на НЦОЗА не иска да отговоря за скрининговите програми, защото това ще го натовари допълнителното, а той иска да си гледа преподавателската работа и командировките в чужбина. Освен това приоритетите на здравеопазването не са приоритети за НЦОЗА. Там живуркат от доста години около 250 човека с доста добри възнаграждения. От този център се пръкнаха Хинков и Околийски и не се очудвайте, че центъра продължава да се подкрепя от МЗ.
Хинков няма идея как се управлява Национална програма и говори общи приказки. Консултативни съвет има други функции. Явно в главата му е хаус.
Преливане от пусто в празно! Никаква практическа насоченост!
Без скринингови програми всичко е само прах в очите на хората.