Проф. Христова: За да се предпазим от бактерията "човекоядец" не трябва да влизаме в морето с наранявания

Да не се влиза в морето с наранявания, пресни татуировки и дори дребни наранявания, за да се предпазим от бактерията “човекоядец” - Vibrio vulnificus, който, макар и рядко, причинява заразявания по нашето Черноморие. Това каза пред bTV директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.

По думите на проф. Христова случаите на заразяване са в летните горещи месеци, в топлата вода, обикновено на местата в делтите, устията на реките, там където се вливат реките в морето, и най-вече при хора, които влизат с наранявания в морската вода.

„Макар и рядко, тази бактерия причинява много сериозни усложнения. Развива се за часове инфекцията – с некроза, с големи мехури, много силна инфекция на мястото на заразяването, и доста бързо се стига до сепсис. Възпалението протича мълниеносно, а и смъртността достига 25–30%, дори до 50% в зависимост от тежестта на засягане, и много бързо трябва да се търси лекарска помощ, за да може да се назначат антибиотици и локално хирургично обработване“, каза още тя.

Проф. Христова коментира още ваксината за варицела, която влиза в задължителния календар.

„Това е огромен успех за общественото здравеопазване в нашата страна. Това е най-честата регистрирана заразна болест в нашата страна, ако не броим, разбира се, сентинелното наблюдение на грип и остри респираторни заболявания. Годишно имаме между 25 и 35 хиляди случая. Въвеждането на задължителна ваксинация за родените след 1 януари 2025 година ще ни направи свидетели на това как драстично ще намалее броят на тези случаи“, каза тя.

По думите ѝ проблемът с варицелата е, че е много заразна.

„Тя е една от тежките шарки при децата, с много висока температура, със силен обрив по цялото тяло, с мехурчета, които наедряват. Рискът от усложнения – тук на първо място са бактериалните усложнения, бактериална инфекция на тези гнойни мехурчета, които остават, както и белези, когато остават. Паралелно с това при тежко протичане може да има засягане на респираторната система, дори до пневмония да се стигне, засягане на централната нервна система. А този вирус си остава и след години, в момента, в който падне имунитетът, той прави възпаление по сетивните нерви. Това е херпес зостер”, обясни проф. Христова.

Относно имунизационната схема директорът на НЦЗПБ обясни, че първата доза от ваксината се прави на деца от 12 до 15 месеца.

„Родените от 1 януари 2025 година нататък – те влизат в тази схема. Следва втора доза, която ще се направи, когато са навършили 4 години. Предвидено е всичко. Ваксините са осигурени, така че тази програма тръгва по план”, каза тя.

Относно безплатната ваксина по желание на бременни срещу респираторно-синцитиален вирус (РСВ) проф. Христова обясни, че подобни ваксинации са важни, за да се предпази и новороденото дете точно в първите месеци, когато няма как то да бъде защитено.

„Тези ваксини не се правят на малки деца и са изключително опасни, да не кажа смъртоносни за малки деца. Затова големият пробив, следвайки европейските имунизационни съвети, е ваксинирането на бременните, така че изградените при тях антитела да се предадат на децата”, обясни тя. Към момента РСВ- ваксината се прилага само и единствено за хора над 18 години.

Проф. Христова допълни, че за деца от над 6 месеца до навършени 7 години ще бъде въведена ваксина срещу грип по желание от есента.