Психиатричните болници не са затвори, а са лечебни заведения

Болният от шизофрения Лъчезар Найденов за втори път в рамките на последните две години се барикадира в дома си със самурайски меч и въздушна пушка. След като се предаде на полицията, той отново ще бъде изпратен за лечение в психодиспансер. Това обаче няма да реши проблема, категорична е директорът на Специализираната болница по психиатрия в Курило д-р Цветеслава Гълъбова пред БНТ.

„Лъчезар има тежка съдба, каквато имат всички болни от тежки хронични заболявания у нас. У нас липсва системата от грижи, когато психичноболните пациенти напуснат лечебните заведения. Прекъсната е връзката в извънболничната среда, в която те трябва да живеят. Дебело искам да подчертая, че мястото им за живот не е в болниците и не е в изолирани места. Тяхното място е сред нас, като ние, като общество, сме длъжни да им осигурим достойни условия за живот. Да не ги принуждаваме всеки ден да се чувстват различни. Да, те са различни, но те трябва да са сред нас със своето различие. Разбира се, и обществото има право на своето спокойствие. Една система от грижи ще осигури и на двете страни необходимото“, каза д-р Гълъбова.

„Системата от грижи беше много добре разработена в „Националната политика за психично здраве 2004-2012, но остана само на хартия. Нищо не се случи и резултатът е това, което виждаме“, допълни тя.

Според д-р Гълъбова психиатричните пациенти имат много повече проблеми, отколкото самите те пораждат. „Хората ги е страх от всичко непознато и настояват болните да бъдат изолирани, а всяка изолация води задължително до радикализация. Пътят за решението минава задължително през една тежка и дълга реформа. Психиатричната система като част от системата на здравеопазването е консервативна и не търпи резки промени – сега и веднага. Трябва да е ясно, че психиатричната реформа ще продължи няколко години. За около 5-8 до 10 години нещата ще започнат да се случват. И заедно с това трябва да е ясно, че една такава реформа ще струва много пари, но ние сме длъжни като общество да ги отделим. Пациентите не са виновни, че са се разболели“, поясни тя.

По думите й никой не е застрахован да премине от другата страна. Психиатричната болест може да влезе във всяко семейство и когато това се случи, хората започват да изискват освен лечение и просто човешко отношение към себе си.

„Психиатрията няма клинични пътеки, нямаме отношение към касата. Финансовите средства идват директно от държавния бюджет. Моята кратка рецепта към всички управялващи, които се сменят, е да бъдат по-постоянни в политиката в сферата на здравеопазването. Тя не може да се реализира за две-три години“, завърши д-р Гълъбова.