Разходоефективността не може да бъде прилагана към онкологичното лечение

Медицински онколози информираха депутати за различните видове терапии при онкозаболяванията и призоваха да не бъдат слагани под общ знаменател. Това стана на днешното заседание на парламентарната здравна комисия.

Д-р Велизар Шиваров от УМБАЛ "Софиямед" и д-р Росица Кръстева от "Уни Хоспитал" обясниха, че химиотерапията, таргетната терапия и имунотерапията изискват прецизна молекулярна диагностика и се прилагат при строго индивидуални показатели. Те не могат да бъдат определяни на принципа на разходоефективността, както и да бъдат прилагани към всички пациенти от определена група заболявания, посочиха медиците.

Ракът представлява различни заболявания, има различни мутации, метастазира по различен начин и се повлиява различно от химиотерапиите. Имунната терапия за разлика от тях има способността да работи срещу всяка метастаза, каза пред депутатите д-р Велизар Шиваров. Той е българският лекар, работил лично с нобеловия лауреат за медицина - японеца проф. Тасуку Хонджо от Университета в Киото. Тази година проф. Хонджо стана лауреат на наградата заедно с проф. Джеймс Алисън от Университета в Тексас.

„С много малки стъпки по отношение на диагнозата може да се прецизира така терапията, че тя да даде най-добри резултати при пациентите, които са подходящи за нея“, каза още д-р Шиваров.

„Българските граждани заслужават едно добро лечение, което съответства на всички световни стандарти“, заяви д-р Кръстева пред депутатите.

„Конкретното предложение на гилдията на медицинските онколози е, че лекарствата за лечение на рака не са едно и също нещо. Ние боравим с цитостатици или класическа химиотерапия, таргетна терапия, която е скъпа и имунотерапия, която е още по-скъпа. За всички тези терапии има определен ред, по който се изписват. Т.нар. прецизна медицина, която определя вида на лечение при конкретния пациент въз основа на молекулярна диагностика. Не би било редно да се приема предложението на част от управляващите всички лекарства за онкоболни да бъдат сложени в един общ кюп и да се избира най-евтиното. Те не са едно и също, както ракът не е едно заболяване. Ракът на белия дроб например е четири варианта, които се лекуват по коренно различен начин“, каза още д-р Кръстева.

„Опасяваме се, че е възможно по един и същ начин да се измерват всички лекарства за химиотерапия. Не е ясно какво точно ще се случи, но едно от предложенията е лечението на пациентите, без значение от какъв вид е то, да влезе по клинична пътека. Без да има яснота колко ще струва пътеката, кои лекарства ще се реимбурсират, каква част ще е за сметка на пациента“, уточни д-р Кръстева.

По думите й хората, които определят закона, трябва да чуят мнението на експертите и едва тогава да взимат каквото и да било решение.

Преди седмица от НЗОК информираха, че разходната ефективност ще се прилага само за ограничен брой биологични лекарствени продукти като втора терапевтична линия за определени заболявания – ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит, псориатичен артрит и псориазис, болест на Крон и улцерозен колит. Този принцип няма да важи за лекарствените продукти, заплащани за домашно лечение, както и за лекарствените продукти за онкологични и онкохематологични заболявания, заплащани извън стойността на клиничната пътека, посочиха още от там.