С 27% е нараснала употребата на антибиотици у нас за четири години

Всяка година над 35 000 души в Европейския съюз (ЕС) умират от инфекции, причинени от бактерии резистентни на антимикробни средства. Смъртността, причинена от тези инфекции, е сравнима с тази от грип, туберкулоза и ХИВ/СПИН, взети заедно. Също така, всяка година 4,3 милиона пациенти в Европейския съюз/Европейското икономическо пространство (ЕС/ЕИП) се заразяват с поне една инфекция, свързана с медицинското обслужване (ИСМО), по време на престоя си в болница, като много от тези инфекции се причиняват от микроорганизми, резистентни към антимикробни средства.

Всеки ден около 7% или 1 от 14 пациенти в болниците в ЕС/ЕИП имат поне една ИСМО.

Всеки трети микроорганизъм, открит при инфекции, свързани със здравни грижи, е резистентен към важни антибиотици, което ограничава възможностите за лечение на заразените пациенти.

Тези данни представят от Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) във връзка със Седмицата за информираност за антимикробната резистентност, която отбелязваме от 18 до 24 ноември.

В препоръка на ЕК, приета на 13 юни 2023 г., се очертават пет цели, свързани с потреблението на антимикробни средства и резистентността към тях, които Европейския съюз (ЕС) и отделните държави членки трябва да постигнат до 2030 г., като 2019 г. е базисната година.

Петте цели са: намаляване на общото потребление на антибиотици при хората с 20%;

Поне 65% от общото потребление на антибиотици при хората да е от групата „достъпни“ антибиотици, както е определено в класификацията AWaRe на СЗО;

намаляване на общата честота на разпространение на инфекциите на кръвта, причинени от:

- метицилин-резистентен Staphylococcus aureus (MRSA) с 15%;

- трета генерация цефалоспорин-резистентни Escherichia coli (E. coli) с 10%;

- резистентна към карбапенеми Klebsiella pneumoniae (K. pneumoniae) с 5%.

Препоръчаните цели са ефективен начин за наблюдение на напредъка и постигане на целите, свързани с превенцията и намаляването на антимикробната резистентност (АМР), посочват от НЦЗПБ. Те са конкретни, измерими цели за ЕС и за всяка държава членка на ЕС, в зависимост от индивидуалното им положение.

Страната ни обаче изостава по отношение на четири от петте поставени цели. Например, към 2023 г. у нас потреблението на антибиотици не само не е намаляло, а се е увеличило с 27 на сто спрямо 2019 г. Друг фрапиращ „резултат“ на България е вместо понижаване на разпространението на инфекциите на кръвта, причинени от карбапенем-резистентни Klebsiella pneumoniae, ръст на тези инфекции само за четири години с 246%. Klebsiella pneumoniae (K. pneumoniae) е чест причинител на инфекции на пикочните пътища, дихателните пътища и кръвта и е честа причина за възникване на взривове в болниците, ако не се вземат подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите. Остават много малко терапевтични възможности за пациентите, инфектирани с мултирезистентни K. pneumoniae, които имат допълнителна резистентност към карбапенеми. Възможностите често са ограничени до нови, наскоро одобрени антибиотици или комбинации, както и до по-стари антибиотици като колистин, уточняват от Центъра.

От там посочват, че добрите практики за превенция и контрол на инфекциите в болниците и здравните заведения са задължителни, като се започне от хигиената на ръцете. Над 70% от здравната тежест на АМР в ЕС/ЕИП се дължи на инфекции, свързани с медицинското обслужване (ИСМО) с мултирезистентни бактерии, като половината от тях могат да бъдат предотвратени чрез подходящи мерки за превенция и контрол на инфекциите.

НЦЗПБ препоръчва засилване на мерките за контрол и превенция на инфекциите, като се започне от хигиената на ръцете и използването на алкохолни препарати за дезинфекция на ръцете. Това може да се направи, като се гарантира, че до леглото има дозатори за обтриване на ръце на алкохолна основа. От там препоръчват още осигуряване на достатъчен брой специализиран персонал за контрол на инфекциите – една медицинска сестра за превенция и контрол на инфекциите на 100 болнични легла, както и осигуряване на достатъчен брой единични стаи във всяка болница, така че да има възможност за изолиране на пациенти с мултирезистентни бактерии.