С 84 159 души са намалели здравноосигурените лица през 2020 г.

С 1,43% (84 159 души) са намалели здравноосигурените лица през 2020 г. спрямо 2019 г. Намалението е най-голямо при хората в активна възраст между 18 и 65 години, където са регистрирани 2,06% или 65 7430 лица по-малко. Във възрастовата група 0-18 г. – намаление е с 0,98% или 11 834 лица по-малко, а над 65 години – с 0,51% или 7614 лица по-малко. Това става ясно от годишния отчет за дейността на НЗОК за 2020 г.

За РЗОК Бургас, РЗОК Кърджали, РЗОК Варна, РЗОК Смолян и РЗОК Добрич е отчетено увеличаване на пациентите над 65-годишна възраст.

По отношение общото намаление на здравноосигурените лица се открояват РЗОК Търговище (3,46% или 3099 лица), РЗОК Видин (3,00% или 2158 лица) и РЗОК Ловеч (2,51% или 2680 лица). Най-слабо е намалението в РЗОК София 0,52% или 5820 лица и РЗОК Кърджали 0,52% или 616 лица.

Осигуреността с общопрактикуващи лекари през 2020 г. средно за страната е

един лекар на 1741 здравноосигурени лица по пациентска листа,

сравнено с миналата година средно за страната един ОПЛ е обслужвал 1718 души.

Профилактичните прегледи пък намаляват с 11,16% във възрастовата група 0-1 година, при децата от 1 до 2 години спадът е 10%, от 2 до 7 години - 12,41%. Средният брой на отчетените профилактични прегледи на лицата от 7 до 18 години през 2020 г. е 0,77 прегледа на едно здравноосигурено лице, докато през 2019 г. е била 0,82 при изискуем по програмата един преглед годишно. През 2020 г. в сравнение с 2019 г. се наблюдава спад в отчетените профилактични прегледи при лица до 18 г. Спад има и при профилактичните прегледи при лица над 18 години. През 2020 г. отчетените профилактични прегледи на ЗОЛ над 18-годишна възраст са 2 082 427 броя, а през 2019 г. те са били 2 395 801 броя.

За разглеждания период средно за страната 34,52% от здравноосигурените над 18 години са се обърнали към ОПЛ за извършване на профилактичен преглед. С цел профилактика на социалнозначими заболявания общопрактикуващите лекари формират групи от лица с рискови фактори за развитие на заболяване, като отразяват резултатите от извършените прегледи в „Карта за оценка на рискови фактори за развитие на заболяване“. През отчетния период при формирането на рискови групи 16 958 лица над 18 години са с риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. За същия период

168 503 души са включени в група с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2

Формирани са и групи от лица с риск за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката – 11 484 души, злокачествено новообразувание на млечната жлеза 35 525 души, злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област 17 041 души и злокачествено новообразувание на простатата – 777 души.

При проследяване на пътя на пациента следва да се отбележи, че пациентите в рискови групи не се насочват към лекари-специалисти за по-нататъшно проследяване на риска, което е предпоставка за увеличаване на хоспитализациите в бъдеще, отчитат от Касата.

Същевременно през 2020 г. броят на лицата включени в регистър „Диспансерно наблюдение“ при ОПЛ нараства с 1,32% спрямо 2019 г. 1 768 766 са диспансеризираните лица през 2020 г., докато през 2019 г. са били 1 745 723. „На този фон средният брой на отчетените диспансерни прегледи на едно диспансеризирано ЗОЛ при ОПЛ намалява с 6,88% - 2,48 прегледа за 2020 г. и 2,66 прегледа за 2019 г.“, пишат от Касата.

И през двата наблюдавани периода най-голям брой лица са диспансеризирани с болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – 458 710 диспансеризирани (2020 г.) и 440 950 диспансеризирани (2019 г.) – т.е. бележат ръст от 4,03%, и болести на органите на кръвообращението – 1 692 923 диспансеризирани (2020 г.) и 1 670 798 диспансеризирани (2019 г.)– т.е. бележат ръст от 1,32%.

В специализираната доболнична помощ през 2020 г.

най-голям е бил броят на диспансеризираните с болести на дихателната система – 204 571

и болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата - 116 615. За 2019 г. заболяванията са същите, като диспансеризираните лица са съответно 202 502 и 119 612. Общо отчетените и заплатени специализирани диспансерни прегледи (първични/вторични) през 2020 г. са 637 608 бр. (спад с 16,8% спрямо 2019 г.).

Спад има и при отчетените и заплатени високоспециализирани медицински дейности, които през 2020 г. са били 722 232 или с 8,12% по-малко спрямо 2019 г. (786 076). С най-висока обращаемост през 2020 г. и 2019 г. са „Ехокардиография“, „Електроенцефалография“, „Доплерова сонография“, „Електромиография“ и „Диагностична и терапевтична пункция на стави“. Отчетените ВСМД „Ехокардиография“ през 2020 г. са 490 846, което е спад с 6,5% спрямо 2019 г.

Наблюдава се спад от 9,34% на отчетените медико-диагностични изследвания. Най-висока e обращаемостта при изследванията от пакет „Клинична лаборатория“, които заемат относителен дял от 86,23% от всички медико-диагностични изследвания. По пакет „Образна диагностика“ също се наблюдава намаление на отчетените дейности. От Касата допълват, че PCR тестовете се заплащат от нея от април 2020 г. и няма база за сравнение с предходните години. Отчетеният брой ВСМДИ „Полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19“ по пакети „Микробиология“ и „Вирусология“ за 2020 г. е 71 563. „Дейността се извършва от 20 РЗОК и е неравномерно разпределена на територията на страната, съсредоточена основно в големите градове –

София, Бургас, Пловдив и Варна, които отчитат 66,67% от всички PCR тестове в страната“,

казват от Здравната каса.

НЗОК отбелязва като негативни тенденции намаляването на осигуреността с общопрактикуващи лекари, спада в дейностите по профилактика по програма „Детско здравеопазване“, увеличаването на броя на лицата, включени в регистър „Диспансерно наблюдение“, но намаляване на броя на извършените прегледи. Отчетените от ОПЛ прегледи по диспансерно наблюдение са по-малко от договорените средно четири прегледа за календарна година, подчертават от Касата.