С 9.2% са намелели инфарктите у нас за първата половина на 2020 г. в сравнение с 2019 г.

Мерките срещу разпространението на коронавируса в съчетание с по-ниското прахово замърсяване са двата основни обективни фактора, които водят до този резултат, каза доц. Велчев

С 9.2% са намелели инфарктите у нас за първата половина на 2020 г. в сравнение с 2019 г., показват данните на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА). През първите шест месеца у нас с инфаркт са диагностицирани 6 029 души, докато за същия период миналата година те са били 6 588 човека. Починалите с остър коронарен синдром в болница през 2020 г. са били общо 402-ма души, а за същия период през 2019 г. – 486 г.

Общо диагностицираните с инфаркт (хоспитализирани и нехоспитализирани) за първото тримесечие на 2020 г. са 3 193 души, става ясно още от данните на НЦОЗА. Починалите в болница са 198. За същия период през 2019 г. те са били 3399, а в болница са починали 265 човека. Разликата е 206.

Още по-значително е намалението през месеците март, април и юни, когато с инфаркт са диагностицирани 353 души по-малко в сравнение със същия период на миналата година.

3 189  са били общо хоспитализираните и нехоспитализираните пациенти с инфаркт през второто тримесечие на 2019, като починалите в болница са 221. През 2020 г. диагностицираните с инфаркт са били 2 836, а в лечебно заведение са починали 204 човека.

„Има няколко фактора, които в момента са променени и могат да допринасят за намаляването на инфарктите. Първият, който се прояви още в началото на карантината, беше намаляването на замърсяването с фини прахови частици, което според епидемиологията е пряко свързано с острия коронарен синдром. Вторият е свързан със статистиката, че всички остри вирусни инфекции покачват честотата на острия коронарен синдром. Това е причината Европейското дружество по кардиология да препоръча масово ваксиниране срещу грип на хората над 65 години с цел превенция на сърдечносъдовите заболявания. Идеята е, че възпалението, макар и с ниско ниво на интензивност, отключват механизми, които образуват плаките в коронарните артерии при хора, които са предразположени към това. Третото ми обяснение, което е също спекулативно, е, че преди COVID е имало свръххоспитализации на хора с гръдна болка, които обаче реално не са били остър инфаркт. Част от хора, които са били стабилно болни, са диагностицирани като остър коронарен синдром, поради това, че симптоматиката е сравнително неспецифична. Това, което не мога да кажа, е каква е тежестта на тези три фактора“, коментира пред Zdrave.net доц. Васил Велчев, завеждащ сектор Електрокардиостимулация в УМБАЛ „Св. Анна“.

„Феноменът е повсеместен. Това намаляване на случаите с остър коронарен синдром не се наблюдава само в България. Със сигурност е така и във Франция, Германия и САЩ, които имат по-различен на отчитане, така че е малко вероятно да е свързано с начина, по който се прави статистиката“, каза още той.

По думите му в началото на корона-кризата в силно засегнати държави като Италия обяснението за този феномен е бил страха на пациентите. „Впоследствие, когато намаля интензивността на вируса, се видя, че феноменът е реален и не опира само до това, че хората ги е страх от лечение. Всъщност спекулациите, които правя за причините, са това, което се коментира в литературата във връзка с глобалното намаление на случаите на остър коронарен синдром“, допълни още доц. Велчев.  

„Мерките срещу разпространението на коронавируса в съчетание с по-чистия въздух и по-ниското прахово замърсяване са двата основни обективни фактора, които водят до този резултат“, каза доц. Велчев.