СЗО: 80% от антибиотиците през двете пандемични години у нас не е трябвало да бъдат изписвани

България все още се бави с приемането на национална стратегия срещу антибиотичната резистентност

България е една от малкото страни в Европейския регион на СЗО, която все още не е приела своя стратегия за борба с антибиотичната резистентност. В същото време страната ни е на водещо място по консумация на антибиотици и в частност на макролиди – тенденция, която опасно се е задълбочила по време на COVID пандемията. По данни на СЗО през последните две пандемични години 80% от антибиотиците не е трябвало да бъдат изписвани.

За това алармираха на пресконференция днес представители на СЗО и водещи специалисти в областта на инфекциозните болести. Срещата с медиите бе посветена на започващата днес Седмица на осведомеността за отговорно прилагане на антибиотици.

Независимо че от 2 години имаме разработена стратегия, с план за действие и финансов план, приемането на този важен и основополагащ документ се бави без ясна причина, посочи доц. Михаил Околийски от българския офис на СЗО. Безпокойство от това отлагане и сериозната ситуация в Българи изрази и представителят на организацията у нас д-р Скендер Сила.

Най-много антибиотици се предписват в доболничната помощ, а резистентността у нас се увеличава много бързо, същото се отнася и за смъртността по тази причина, посочи директорът на НЦЗПБ проф. Ива Христова.

По думите й по последни данни от публикация в списание The Lancet смъртността от инфекции, причинени от Ешерихия коли, в България вече е достигнала 7,2 на 100 000 души от населението а от инфекции, причинени от Клебсиела пнеумоние, е 4,59 на 100 000 души население.

Проф. Христова подчерта, че проследяването и контролът са ключово важни, когато става въпрос за спазване на изискването антибиотик да се отпуска в аптеката само и единствено срещу рецепта от лекар.

По думите й електронната рецепта е един от начините, по който може да се ограничи и проследи изписването на антибиотици. В обучението на студентите по медицина също би трябвало да се обърне по-сериозно внимание на приложението на тези медикаменти, добави проф. Христова.

„В НЦЗПБ получаваме данни от цялата страна и отчитаме повишаване на процента на резистентните бактерии. Вече се наблюдава резистентност дори към антибиотици, които се пазят като резервен вариант за лечение, когато няма друга възможност. Този тип антибиотици се прилагат само в болнична среда“, уточни тя.

Според нея нараства резистентността към макролидни, аминогликозидни, цефалоспорини и флуорохинолони.

Други причини, водещи до повишаване на резистентността, са неспазването от страна на пациента на срока на лечение с антибиотик, както и лечение с антибиотик без антибиограма.

Отношението към антибиотиците трябва да се формира от най-ранна възраст, в рамките на здравното образование, отбеляза д-р Скендер Сила. Той призова темата да се дискутира в ракурса на подхода „Едно здраве“ (One Health), който включва еднакво внимание към прилагането на антибиотици в хуманната и ветеринарната медицина и в контекста на опазването на околната среда.