СЗО: Затворите трябва да се разглеждат като места, в които здравните интервенции са напълно възможни

Затворническа присъда отнема свободата на хората, но не трябва да им отнема и здравето, защото те имат това право

Близо 6 млн души в Европа са лишени от свобода всяка година в региона. След освобождаването процентите на повторното нарушение и връщането в затвора са високи. Времевият интервал след излизането на човек от затвора и вграждането му в общността често e белязан от неравностойно и неефективно здравеопазване за него извън затвора. Този извод правят експерти в Доклад за състоянието на здравето в затворите в Европейския регион на СЗО. Документът представя анализ на данните за здравния статус на хората в затворите и състоянието на затворническите здравни системи на 39 държави в региона. Експертите на световната организация са събрали и анализирали данни за тези страни през периода 2016 - 2017 г. Целта на проучването е била да се даде възможност за адекватно наблюдение на здравното състояние на  лишените от свобода и да се насърчи разработването на политики, основани на доказателства по отношение на техните здравни потребности по време на престоя им в затвора и непосредствено след това. 

През първите дни след освобождаването на човека от затвора рискът от самоубийство, самонараняване и предозиране с наркотици се увеличава, сочат изводите на експертите, изготвили доклада. Според тях това непрекъснатостта на грижите по време на този преход е критично важна. Пропуските през този период могат да имат сериозни

негативни последици за общественото здраве и могат да ограничат способността на дадена държава да се справи с неравенствата впоследствие, подчертават те.  

„Имаме данни само от 39 държави и всички те показват огромна разлика в общото здравословно състояние на хората в затвора в сравнение с тези, които живеят в обществото. Събирането на тези данни е от съществено значение, за да се даде възможност за интегриране на политиките в областта на здравеопазването в затворите в една по-широкообхватна програма за обществено здраве, която да е от полза за цялото общество “, посочва д-р Карина Ферейра-Борхес, мениджър на Програмата за употребата на алкохол и незаконни наркотици в Регионалното бюро на СЗО за Европа.

„Голяма част от хората в затвора се завръщат в общността всяка година, така че

 разглеждането на местата за лишаване от свобода като среда за обществено здраве

 отваря реални възможности за предприемането на действия от страна на обществото, насочени към подобряване на здравната грамотност в подкрепа и защита на уязвимите“, коментира д-р Бенте Микелсен, директор на Отделението по неинфекциозни заболявания и промоция на здравето през целия живот в европейското бюро на световната организация.

„Затворническа присъда отнема свободата на хората, но не трябва да отнема здравето им, защото те имат това право“, категорична е тя. .

Затворите и други места за лишаване от свобода имат потенциал да предоставят превантивни грижи за намаляване на здравния риск, както и да провеждат интервенции и лечение на хора, които може би не са имали възможности или са били в ситуация на ограничен достъп до здравни грижи и здравословен начин на живот, обясняват експертите.

 Според доклада затворите трябва да се разглеждат като място, в които здравните интервенции са напълно възможни. Мерките в тази посока могат да допринесат категорично за овладяване на съществуващите здравни проблеми на лишените от свобода и да доведат до положителни промени в начина на живот и поведението им.

 „Времето в затвора може да се използва също така и за подобряване на уменията на тези хора, да им помогнат да намерят работа след освобождаването и да улеснят интеграцията им в обществото“.

„Затворническата популация, с нейната непропорционална тежест от заболявания не   може да бъде забравена от СЗО, която работи за реализирането на целите на ООН за устойчиво развитие. За да се постигне универсално здравно покритие и по-добро здраве и благополучие за всички, каквато е в визията на СЗО, жизнено важно е затворите да се разглеждат като един прозорец, който отваря на възможности за промяна в начина на живот. По този начин се дават и гаранции, че никой не е изоставен “, подчертава д-р Микелсен.