Силната регулация на цените на лекарствата доведе до изтеглянето им от пазара

„Недостиг на важни лекарства е толкова шарен, че докато уточним проблема и кои групи пациенти засяга, се появява друг и зацикляме в едно непрекъснато преследване на възможността да отпуснем необходимите лекарствени продукти за нашите пациенти.“ Това каза зам.-председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитрия Стайкова пред „Дарик“.

Тя поясни, че в някои райони на България този недостиг не се забелязва, а докато до други тези лекарствени продукти изобщо не се появяват. „Това е предпоставка за фармацевтичен туризъм. Известна практика е българите да си пазаруват лекарства от съседни държави – Гърция, Турция, дори Румъния. Много често причината е в по-ниските цени, но вече се случва да е просто защото този продукт не се предлага вече в България“, каза Димитрия Стайкова.

По думите й причината за изтеглянето на фармацевтични продукти от нашия пазар е в твърде силната регулация върху цените им много фирми-производители на лекарства са се изтеглили изцяло от България. „Трябва да се намери златното сечение между интересите на българския пациент, между фармацевтите и фирмите-производители на лекарства“, категорична беше Стайкова.

Големият проблем обаче е в т.нар. нелегален реекспорт на лекарства или „паралелен износ“, който е разрешен при определени условия в ЕС. „За съжаление в България има сериозна практика, която показва, че когато има лекарства, които представляват интерес за паралелен износ, те се доставят и изчезват за няколко дни от мрежата в страната. Когато тръгнем да ги издирваме, се оказва, че фирмите са внесли достатъчно количества, даже над необходимия резерв за нашите, уточнени с протоколи, пациенти. Много големи усили положи БФС да се създаде някаква законова регулация на този икономически интересен начин да се печелят пари, но когато бяха вписани такива текстове в една редакция закона за лекарствените продукти за хуманната медицина, българският президент наложи вето“, поясни Димитрия Стайкова.

Тя допълни, че сред постоянно липсващите скъпоструващи продукти за определени заболявания са лекарствата за астма, за диабет, инсулините на точно определена фирма. „Тревожно е, че аптеките не са равнопоставени в усилията си да могат да заредят тези продукти и да ги отпуснат на своите пациенти“, каза тя.

Димитрия Стайкова каза още, че има неразбиране по отношение на стопроцентовото реимбурсиране на лекарствата за есенциалната хипертония. „Ако дадена лекарствена група е със 100% реимбурсация от здравната каса и тези продукти са обявени като безплатни за пациентите, това означава, че безплатен е само най-евтиният продукт. За всички останали продукти, които са с по-висока цена, разликата трябва да бъде доплатена от пациентите“, поясни тя.