Сключването на НРД – приоритет на Димитър Петров

С министър Семерджиев сме единомишленици, посочва подуправителят на НЗОК

Сключването на Националния рамков договор е задача номер едно за подуправителя на НЗОК д-р Димитър Петров, който днес официално се върна в ръководството на здравния фонд. Припомняме, той се върна на поста, който оглавяваше до есента на 2015 г., след като вчера от него бе уволнена Иванка Кръстева.

В касата Петров ще отговаря за координацията на Националния рамков договор, лекарствената и медийната политика, съобщи самият той пред Zdrave.net. Именно различията във визията му по отношение на лекарствената сфера с бившия здравен министър Петър Москов бе причина Петров да се оттегли от поста преди две години. Той призна, че предложението му да се върне в НЗОК е било отправено преди повече от седмица, но е изчаквал да разбере кой ще е служебният здравен министър. В тази връзка д-р Петров определи д-р Илко Семерджиев като съмишленик по отношение на основните политики в системата на здравеопазването. „Когато има различия във визията се създават и проблеми в касата. Мисля, че с министър Семерджиев сме единомишленици по основните въпроси, които касаят функционирането на системата, тоест че парите трябва да следват пациента, че трябва да има конкуренция за пациента, че касата трябва да представлява един добър посредник между пациента и лечебните заведения. Касата е важна, но не най-важна, за да функционира сама за себе си“, коментира д-р Петров.

„Във всеки случай най-спешната задача е сключването на Националния рамков договор“, заяви той, като допълни, че е оптимист, че тази година ще има редовен НРД. Според него той трябва да е завършен до края на месеца.

Друга насока на работа по думите му ще е синхронизация с МЗ по някои подзаконови нормативни актове, които към момента по мнението му пречат. В тази връзка въпрос, който трябва да се реши според него, е системата за пръстова идентификация. По думите на д-р Петров най-вероятно тя изобщо няма да бъде въведена в извънболничната помощ.
Той изтъкна, че информационната система на НЗОК не е готова да поеме 150 000-200 000 влизания дневно, колкото биха били те, ако пръстовият отпечатък бъде въведен при всички общопрактикуващи лекари, аптеки и останалите звена. Нещо повече, тя би довела до пълен хаос, предупреди той. „Заради този пръстов отпечатък две години се забави въвеждането на електронната здравна карта, която освен вход за системата, ще изпълнява и определени медицински функции по отношение на база данни“, допълни  той.

Коментирайки темата за пръстовата идентификация, Петров зададе и въпроса защо характеристиките на системата са такива, че позволяват купуване само на определени четци.