След края на пандемията два пъти повече европейци се оплакват от лошо психично здраве

Всеки пети участник в проучването съобщава, че има незадоволени потребности от здравни грижи, особено по отношение на болнични и специализирани грижи за психичното здраве

Броят на европейците, които определят психичното си здраве като  „лошо“ или „много лошо“ се е увеличил по време на COVID пандемията, дори след края на ограниченията, сочат данни от ново проучване на Eurofound - Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд. То е проведено сред 200 000 души и от обобщените резултати става ясно, че хората, които споделят, че намират психичното си здраве за „лошо“ или „много лошо“, са се удвоили, и от 6,4% през март 2020 г. – в началото на кризата, делът им е достигнал до 12,7% две години по-късно, независимо че ограниченията, свързани с пандемията, са били сериозно облекчени.

„С повторното отваряне на обществото мнозина се надяваха, че психическото благополучие ще се подобри. Въпреки това, през пролетта на 2022 г. рискът от депресия остава тревожно висок за много хора“, се казва в изявление на Eurofound, като се добавя, че този риск е по-висок за младите.

Онлайн проучванията от март 2020 г. до май 2022 г. също разкриха, че повече хора в 27-те държави от ЕС се борят, за да свържат двата края, и са изложени на по-голям риск от енергийна бедност, най-вече поради високата инфлация. Близо 53% от анкетираните съобщават, че домакинството им е имало трудности да свързва двата края през пролетта на 2022 г., в сравнение с 47% в началото на пандемията, посочва Eurofound в отделен доклад.

„Висока степен на загриженост за финансите плюс несигурността за бъдещето ще продължи да се отразява негативно върху психичното здраве“, се казва в доклада. Освен това, почти всеки пети участник в проучването съобщава, че има незадоволени потребности от здравни грижи, особено по отношение на болнични и специализирани грижи за психичното здраве.