Сметната палата: Системата на психиатрична грижа не е осигурена финансово, за да е ефективна

Все още не е изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите. Това е основният извод от извършения от Сметната палата одит „Ефективност на системата на психиатричното обслужване“ за периода от 1 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г.

По данни на национално проучване през 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България са 14,54%. Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя „години живот в боледуване или инвалидност“ (DALYs) в Европейския регион (19%) и най-важна причина за инвалидност. Проучвания на СЗО показват, че

при около 25-30% от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание

Проблемите на психичното здраве са и сериозен рисков фактор за заболеваемост и смъртност от други заболявания. Доказано е, че наличието на депресия съществено се отразява на процента на оцеляване на хората със сърдечно-съдови и онкологични заболявания.

При одита е установено, че предлаганите здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение, тъй като всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези лечебни заведения и те не получават финансиране за това. Поради това в държавните психиатрични болници в страната има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, тъй като няма къде да бъдат настанени и на практика живеят там. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия. Няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Неприемливо лоши, пренаселени и нехигиенични са всички съоръженията за тях – стаи, кабинети и т. н.

Липсва добра координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, регламентирани в различните документи – стратегии, закони, правилници. Липсва приемственост на грижите след като болните бъдат изписани и се върнат обратно в общността, както и връзка между отделните професионалисти, имащи отношение към страдащите от тежки психични разстройства. Няма и добро взаимодействие със социалните служби в страната при настаняване на психично болни пациенти за последваща грижа и провеждане на ефективна психо-социална рехабилитация.

Финансирането на държавните психиатрични болници се осъществява чрез

бюджет, определен на исторически принцип, който не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност

Стойностите на медицинските дейности, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се определят въз основа на данните за средния разход на лечебните заведения. При тези начини на финансиране е невъзможно да се измери ефикасността и ефективността на публичните разходи.

Одитът констатира, че размерът на публичните средства, планирани за психично здраве нараства от 53 380 000 лв. за 2017 г. на 65 932 000 лв. през 2019 г., но въпреки това системата на психиатрично обслужване не е осигурена финансово, за да функционира ефективно и да предоставя качество на обслужването. Това води, освен до неприемливи условия за  пациентите, и до други сериозни последици -  липса на достатъчно персонал и неравномерното му разпределение, както и липса на инвестиции в обучение, лош морал и отношение към пациентите.

Минималното изискване в Медицински стандарт „Психиатрия“ за осигуреност на извънболничната помощ с медицински персонал e изпълнено. Очертава се положителна тенденция за увеличаване на общия брой на лекарите психиатри и намаляване на населението, обслужвано от един психиатър. Въпреки увеличаване на броя на психиатрите налице е неравномерно разпределение на лекарите психиатри на територията на страната, което води до неосигуреност с необходимия брой психиатри за обслужване на населението в отделни административни области.

Крайно неравномерно е разпределението на кабинетите в градовете. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана.

В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози,

които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности. Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания.

Например, данните от анализите на РЗИ показват, че през 2017 г. 19 области са осигурени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2018 г. 18 области имат по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 административни области са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. При посочените примери даже не се заявяват потребности от специалисти. Подобно е положението и с детските психиатри. През 2017 г. в 22 области няма детски психиатър, през 2018 г. – 23 области нямат детски психиатър, през 2019 г. – 20 области нямат специалист по детска психиатрия. Лечебните заведения за болнична помощ са в невъзможност да поддържат минималните изисквания на Медицинския стандарт „Психиатрия“ по отношение на персонала.

Сметната палата е констатирала още, че не са изградени: единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите; ред за проследяване на всеки един пациент, осъществяване на поддържаща терапия и различни психосоциални интервенции с оглед обратното социализиране; програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства.

Няма система за оценка на ефективността на предоставяната психиатрична помощ

и обвързаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът на регистрация и събиране на данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения.

Липсва превенция на психичното здраве и услуги в домашна среда, отговарящи на потребностите на възрастните хора и хората с увреждания.

Сериозен проблем у нас са и нагласите на обществото към психично болните – те 

продължават да бъдат стигматизиращи и често дискриминационни

Напускайки лечебното заведение, психично-болните попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора.

Психиатричното обслужване има комплексен характер, надхвърлящо медицинските и социалните аспекти и дейности. В осигуряването му своя роля трябва да имат, освен здравната и социалната системи в страната, също органите на местното самоуправление и местната администрация, неправителствени организации, европейски фондове и механизми, общността и други заинтересовани страни, които участват и съдействат за реализирането на държавната политика. Само чрез цялостна визия, интегриран подход и обща координация на действията на целия спектър от отговорни институции и заинтересовани лица може да се постигнат целите на системата и дълго очакваното ѝ реформиране.

Сметната палата е дала 13 препоръки на министъра на здравеопазването и 2 препоръки на министъра на труда и социалната политика.

С доклада от извършения одит може да се запознаете тук.