Специалистите по хранене обираме негативите на псевдонутриционистите

„Недопустимо е хора, които не са лекари и особено хора, които нямат никакво отношение към медицинската професия, да се занимават с такива важни неща като съставянето на режими на хранене, касаещи човешкото здраве“, каза пред bTV проф. Божидар Попов, председател на Българското дружество по хранене и диететика. Предложенията за промени на Министерството на здравеопазването предвиждат хора, които не са лекари да не могат да се занимават с диететика и лечебно гладуване. Самите методи пък ще бъдат изключени от списъка с алтернативните. В момента диетиката, включително лечебното гладуване, са включени в „неконвенционалните” т.е. алтернативните методи. Практикуват го и т. нар. нутриционисти. От Сдружението на нутриционистите в България отричат да работят с болни и да предписват диети. Те настояват професията им да бъде регламентирана и у нас.

По думите му лекарите, които са завършили хуманна медицина, по време на следването си са изучавали заболявания, физиология, патофизиология, всички промени в организма, разликата между здраве и болест. Един новозавършил лекар има компетенцията да хваща елементите на началните етапи на едно заболяване. 

„Ние ежедневно се сблъскваме с гафове на псевдонутриционисти, които за мен са аматьори. Всички гафове, които правят, рефлектират върху нас. Т.е. специалистите по хранене обираме негативите. Имаме всеки ден десетки такива случаи. Това е епидемия“, каза проф. Попов. Той обясни, че лекарите по време на следването си са изучавали заболяванията, физиология, патофизиология, всички промени в организма – т.е. те са компетентни. Новозавършилият лекар има компетенцията да разбира и да хваща началните етапи на заболяването.

В отговор на казаното от него Яна Данаилова, председател на Сдружението на нутриционистите, обясни, че напълно подкрепя промените в закона, касаещи, че само и единствено медицински специалисти следва да практикуват диететика, лечебно хранене и лечебно гладуване.

„Но професията нутриционист е регламентирана в световната практика и се изучава в България в немедицински специалности, например в Университета по технологии на храните в Пловдив и във Висше учебно заведение по агробизнес развитие на регионите. Там се преподават специалности, съгласно чиито академични акредитации завършилите специалисти могат да разработват режими на хранене на здрави хора. Още проф. Балабански през 1998 г. разграничава, че нутрициологията е наука, която включва диетология и диететика. Диететиката е специалност, която покрива лечебно хранене и лечебно гладуване, които следва да се практикуват от медицински специалисти. Но действия по отношение здравна превенция, популяризиране на здравословните начини на живот и на хранене в цял свят се практикуват от професията нутриционист, която се преподава във висши учебни заведения и не е медицинска специалност. Ние не съставяме диети, само даваме насоки за режим на хранене. Законът трябва да диференцира правата на неспециалисти и специалисти“, уточни Данаилова.