Спорът за Националната аптечна карта от здравната комисия се премести в зала

Спорът за Националната аптечна карта, започнат в парламентарната здравна комисия, продължи и в парламента при вчерашното гласуване на второ четене на Закона за изменение и допълнение в Закона за лекарствата в хуманната медицина (ЗИД на ЗЛПХМ).  

От БСП настояваха в текста на закона, регламентиращ създаването й, да бъдат включени и двама представители на Българския лекарски съюз. Според проф. Георги Михайлов те трябва да бъдат включени в комисиите, които изработват Областните аптечни карти и които се назначават от министъра на здравеопазването. „Ясно е, че когато се създава Национална аптечна карта, освен демографския анализ, който е посочил вносителят, когато е предложил този закон, трябва да се има предвид и болестността на населението, а тя е обект на интерес, на компетенция и на квалификация на специализираните органи и техните представители в обществото, какъвто е Лекарският съюз. Снощи разговарях с доктор Маджаров съвсем спокойно и съвсем сериозно по този въпрос. Той напълно се съгласи с моите аргументи и смятам, че няма нищо страшно, нищо лошо да бъдат включени представители на Лекарския съюз при изработването на Националната и на регионалните аптечни карти, тъй като това са две взаимно свързани понятия“, аргументира искането си проф. Михайлов.

Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ и здравната комисия д-р Даниела Дариткова обаче БЛС не може да има отношение към изработването на Националната аптечна карта, така както БФС няма към Националната здравна карта.

За депутата от БСП д-р Валентина Найденова обаче наличието на две карти е излишно. „Нашето предложение е Националната аптечна карта да влезе в състава на Националната здравна карта. Ние не сме против Национална аптечна карта, но тя трябва да влезе и картата да бъде една обща, може би наименованието да бъде друго, за да може министърът на здравеопазването да има цялостен поглед върху системата на здравеопазването. Нещо друго, ние предлагаме не само аптеките да влязат, ние предлагаме дори и дрогериите, регистрирани по реда на този закон, да влязат там по ред други причини“, каза д-р Найденова.

Според проф. Михайлов броя на аптеките през последните три десетилетия главоломно се е увеличил, но при пълна дебалансираност на територията на страната. „Искам да споделя на уважаемата аудитория и на тези, които ни слушат в момента извън аудиторията, че в над 70 общини на Република България в момента изобщо няма аптечни заведения, но в големите областни градове те са в огромно количество без всякакъв смисъл, като са нарушени основни принципи, по които се структурира аптечната мрежа във всички страни на Европейския съюз. Тази мярка е на базата на няколко критерия: отстояние на аптека до аптека и брой на населението. Мога да Ви споделя, което не е никакъв факт с някаква сериозна секретност, че на територията на Дания, която се дава от всички страни за пример в областта на здравеопазването, че върху 5 милиона Дания има само 270 аптеки, колеги, а на територията на Република България при недостига, който Ви цитирах преди малко, в момента има над 6500 аптеки, при общ брой на фармацевтите в момента около 6600. Тоест цялата идея, която по-късно ще се развие за създаването на аптеки с втори и трети адрес, на практика не може да бъде осъществена, независимо от бодряшките приказки, че фармацевтичните факултети продуцират кадри всяка година, тъй като няма никакъв стимул за фармацевтите да отидат и да работят в малки населени места“, заяви проф. Михайлов.

Според него се създава разрешителен режим, който обаче на практика няма да реши проблема за снабдяването на българските граждани с лекарства, а той ще остане по същия начин труден, както и до момента.

„Националната здравна карта беше създадена в Закона за лечебните заведения като предпоставка за това, от една страна, да се идентифицират потребностите, от друга страна, да се регламентира начинът на сключване на договори с Националната здравноосигурителна каса, тоест всички лечебни заведения, които присъстват в Националната здравна карта, имат право да работят с НЗОК. Смисълът на аптечната карта е коренно различен. Аз искам да подчертая, че Законът е приет на 6 март. Срокът беше максимален, имахте възможност да правите предложения и смятам, че е признак на лоша парламентарна култура тук, в залата, да се правят редакционни предложения, които са смислови по своя характер и в същото време не са достатъчно добре мотивирани“, отговори д-р Дариткова.

„Ако се идентифицират потребностите от аптеки и от достъп до лекарствени продукти, в Методиката министърът може да посочи ясно да се определи и да се опише и това дали на територията на съответната област има аптеки с 24-часов режим на работа. Това всичко ще бъде във възможностите, така както сме определили, смисълът, изработването, определянето и функционирането на Националната аптечна карта. Здравната комисия е била абсолютно толерантна и отворена към всички предложения, можеше да ги направите и по време на заседанието на Комисията, но тук, в пленарната зала, да се правят такива промени не смятам за разумно, а в същото време не ги смятам за достатъчно добре мотивирани и смислово прецизирани“, заяви още тя.

В крайна сметка парламентът отхвърли предложенията на БСП. Гласуването на ЗЛПХМ продължава и в днешното заседание.