Станимир Михайлов: Нужни са решения, които да доведат до реформи, но и да позволят спокойното даване на повече средства в системата

Станимир Михайлов е магистър с квалификация „икономист“ от Университета за национално и световно стопанство – гр. София.

Заемал е длъжността управител на НЗОК. От февруари 2022 г. до края на юли 2023 г. е бил председател на съвета на директорите на МБАЛ „Лозенец“ ЕАД. Участвал е в създаването и е бил член на управителния съвет на Токуда Здравноосигурителен фонд, дъщерно дружество на „Токуда Банк“ АД. Бил е представител на юридическо лице в надзорния съвет на ЗОК „България здраве“ АД. От 2012 г. до началото на 2022 г. е осъществявал консултантска дейност и дейност по търговско представителство чрез собствени дружества.

Има над 15 години стаж в банковата система. От 2005 г. до 2010 г. заема последователно длъжностите прокурист, икономически директор и изпълнителен директор в „Токуда Банк“ АД. До октомври 2012 г., е изпълнителен директор на „Инвестбанк“ АД. И в двете институции е бил член на Управителния съвет. Отговарял е за стратегическото и бизнес планиране, за развитието на корпоративния бизнес, счетоводство, административни дейности. Бил е председател на бюджетна комисия и на кредитните съвети на институциите.

В момента е зам.-министър на финансите и председател на Надзорния съвет на Здравната каса.

Г-н Михайлов, как ще се случва отчитането през системата за нерегистрираните лекарства, която Надзорният съвет на НЗОК одобри? Ще може ли действително тя да заработи от началото на юли месец?

Има потвърждение, включително от Информационно обслужване (ИО), че в рамките на този срок те могат да организират надграждането, публикуването на промените в новия XML файл, да се организира публикуването им на страницата на Здравната каса, да се направят срещи с софтуерните разработчици и това да бъда внедрено от 1 юли. Тук искам да отбележа, че става въпрос за седем болници.

Ред други подобни проекти са реализирани между Касата, ИО и трети страни, така че чисто технологично няма проблеми това да се случи. По-скоро е въпрос на добра организация между НЗОК, ИО и Министерството на здравеопазването, на воля и да няма спънки.

От ИО заявиха, че са готови да го направят, но чакат необходимите нормативни промени.

Сключването на договори между РЗОК и болниците и отчитането на тези разходи с ХМЛ файл ежедневно и с електронна фактура може да се случи само с утвърждаване на Условия и ред за заплащане по Наредба № 2 от страна на управителя на НЗОК още от 01.07.2026 г. Това с тях сме го уточнили.

В петък бяха публикувани за обществено обсъждане промени в Наредба 2 и Наредба 10 на МЗ, които касаят втората страна на тези процеси. Надявам се, редовното правителство и новият министър на здравеопазването да продължат тези промени и да ги доведат до край, защото по данни на МЗ към 31 декември 2025 година Касата е извършила разходи за лечение на деца до и над 18 години  по редя на Наредба 2 в общ размер на 122 331 136 лева или 62 546 916 евро. Най-голям относителен дял имат разходите за лечение на деца до 18 години, като тези в лечебни заведения в България са в размер на 110 339 999 лева или 56 415 000 евро. За сравнение през 2024 година от МЗ е посочено, че са извършени разходи за лечение на лица до и над 18 години по смисъла на тази наредба в общ размер на 114 686 000 лева или 58 638 000 евро, като от тях 57 млн. евро или над около 90% са за лечение на деца в българските лечебни заведения.

За 2023 г. по сметки на Министерството на здравеопазването средствата по това перо, които са предоставени с трансфер на НЗОК, са отчетени 77 804 300 лева от които 74 316 500 лева са основно за лечение по Наредба 2 в българските болници (95,5% от общата сума). И виждаме как има едно не толкова плавно увеличение.

На какво се дължи това увеличение?

Като председател на Надзорния съвет съм помолил колегите в Касата за анализ, за да може да се каже каква част от увеличението  се дължи на увеличение на цените на лекарствените продукти или  каква част на за увеличен брой пациенти – т.е. относителната тежест по вида разход в общите разходи. Не знам дали ще имат време тук в оставащите дни този анализ да бъде направен, но подобен анализ беше направен от Здравната каса през 2024 г. Когато се върнах като управител в НЗОК след решението на конституционния съд, това беше един от проблемите, които заварих - чакащи фактури за средства от порядъка на над 20 млн. лева и изчерпани пари от трансферите от МЗ, които бяха предвидени в тогавашния бюджет и писма от болниците, че поради липса на средства, са заплашени от спиране на доставките. Това провокира действия от моя страна като управител пред тогавашното служебно правителство и тогавашния служебен министър на -здравеопазването, който пък от своя страна и проведе процедура пред Министерството на финансите и парите бяха осигурени. Така една част от необходимите средства бяха от вътрешно компенсирани промени от парите, които са от Министерството на здравеопазването, а другата част беше с този допълнителен трансфер от централния бюджет към МЗ и всички чакащи плащания бяха разплатени.

Но тогава това ни обърна внимание на проблема и поисках анализ от работна група. По видове лечебни заведения, по видове разходи, дали са за лечения в чужбина, дали са за лекарствени продукти и по диагнози. Анализът беше изпратен в МЗ с препоръка да го разгледат и да предприемат някакви мерки.

Виждаме, че през 2025 г. проблемът още не е решен и именно това ни накара сега отново да поставим темата, виждайки как публичният ресурс за тези цели се увеличава, за да поискаме най-вече по-ясна процедура за разходването на тези средства, за да можем да оценим тяхната ефективност и най-вече за да видим дали по някакъв начин с тези средства можем да лекуваме много повече деца с такива заболявания, отколкото в момента, ако успеем правилно да променим нормативната уредба и да изсветлим точно къде и как се харчат тия пари.

От Министерството на здравеопазването обявиха доста големи разлики в парите, давани от различни държавни болници за едни и същи медикаменти. Какво показва анализът на данните?

В анализа, направен от Министерството на здравеопазването, са констатирани разлики в стойността на доставките на един и същ лекарствен продукт в различни ЛЗ. Анализът показва колко би могло да бъда спестено от публичния ресурс, ако има регулация, защото в момента няма такава по отношение на цените на нерегистрираните лекарства. Допълнително изисканата информация потвърждава първоначалната за големи разлики в цените в 7-те лечебни заведения заради различни доставчици и поради различни други причини, които следват допълнително да бъдат изяснени. Например медикамент, който се използва за лечение монотерапия е показан за лечение на симптоматични, неоперабилни плексиформени неврофиброми в една болница е закупен за 13 320.00 лева, а в друга – за 35 635.80 лева. Лекарство за лечение на пристъпи, свързани със синдрома на Dravet и синдрома на Lennox-Gastaut, като допълваща терапия към други антиепилептични лекарства при пациенти на възраст 2 и повече години е закупено от едно лечебно заведение за 2 445.65 лева, а от друго – за 15 210.00 лева. Най-голямата разлика е отчетена за друг медикамент за същите заболявания като една болница го закупува за 1 673.77 лв., а друга – за 10 867.50 лв., като разликата е 549%.

Чрез това, което предприемаме като действие в Касата, ще се постигне по-ясно проследяване на разходването на средствата и повече контрол чрез дигитализация на отчитането. Регулациите на цените ще се постигне чрез проекта за промени в двете наредби. Ако бъдат довършени двете действия паралелно, ще спомогнат за по-ефикасно ползване на тези 62-64 млн. евро, с тях да лекуваме повече деца и да не събираме пари за лечение с благотворителни инициативи като „Българската Коледа“. Целта в крайна сметка е НЗОК и въобще системата на финансиране на здравеопазването да може да покрива всички нужди.

На последното си заседание Надзорният съвет на НЗОК одобри и изисквания за пет актуализирани диагнози, включени в списъка на заболяванията за лечението, на които НЗОК ще заплаща в извънболничната помощ. От кога Касата ще заплаща новите медикаменти?

Включени са нови медикаменти за лечение на хипопитуитаризъм и дефицит на растежен хормон в извънболничната помощ, за лечение на първична IgA нефропатия, за лечение на кистозна фиброза (муковисцидоза, за лечение на умерен и тежък гноен хидраденит с биологични лекарствени продукти и за лечение разстройства на обмяната на медта в извънболничната помощ. Направен е общ прогнозен брутен разход по години за тригодишен период като за 2026 г. е предвидено, че са необходими 8 492 234 евро. Като се вземе предвид, че вече са минали четири месеца, срокът за обнародване на изискванията в Държавен вестник и срока за издаване на протоколите може да се прогнозира, че за 2026 г. са нужни 6 178 835 евро.

По първата диагноза за деца с хипопитуитаризъм и дефицит на растежен хормон, които досега лекарствата са осигуряване през благотворителната инициатива „Българската Коледа“. За лечение на първична IgA нефропатия в извънболничната помощ прогнозният разход е намален със 7 месеца, за останалите заболявания прогнозните разходи отчитат постепенното навлизане на пациенти. Т.е. още през 2026 г. ще започне заплащането, но реалното бюджетно въздействие ще е през 2027 г.

Преди около месец от БЛС заявиха, че е необходимо допълнително 25% увеличение на средствата за медицински дейности спрямо тези, които бяха планирани в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. В същото време има твърдения, че се наливат постоянно пари в здравеопазването, но не се предвиждат реформи. Какво е Вашето мнение?

Имаме много добра комуникация с  Българският лекарския съюз и те са партньори на НЗОК. Предпочитам вместо в медийното пространство да разговаряме и дебатираме,да седнем и конструктивно да решаваме проблемите. И двете твърдения имат своите основания, т.е. тук трябва да се намери баланс. Действително здравната система има нужда от допълнителни средства, особено в тази ситуация на криза. Всички сектори усещат натиска и по линия на горивата, и на повишението на цените на енергийните носители и инфлацията. Това е безспорно. От друга страна обаче всички са наясно, че има реформи, които трябва да бъдат извършени, както и че трябва да се намери механизми за по-ефективно използване на тези средства. Моята теза винаги е била, че колкото и да сме богати или недотам богати, ние, като общество, имаме ограничен размер бюджет за здравеопазване и трябва да направим така, че тези пари максимално ефективно да се изразходват. За целта обаче е необходимо в много кратки срокове да се седне на една маса и да водим експертен диалог с решения и заедно да стигнем до решения, които хем да доведат до реформи, хем да позволят и спокойното даване на повече средства в системата. Това може да стане с активното участие на Лекарския съюз, на институциите и на политиците, но нека повече са експертите. Моментът вече е назрял.

Има проблеми, които трябва да се решат, има проблеми, които трябва да се изчистят. И механизмите са най-вече през изнасяне на повече дейности в извънболничната помощ, през промени в Националния рамков договор, промени в клиничните пътеки, предоговарянето им наново в зависимост от тежестта и сложността им, въвеждане на контрол под формата на електронна здравна карта, SMS или нещо хибридно. Всички тези неща трябва да бъдат договорени между всички заинтересовани страни.

След приемането на бюджета за 2026 г. всички тези въпроси могат да бъдат обсъдени с БЛС по време на преговорите за новия тригодишен Рамков договор . Именно там трябва да бъдат поставени тези въпроси и да се намери конструктивно решение и с желание така да бъдат насочени средствата, че да се тушират съществуващите проблеми.

Необходимо ли е да бъде увеличена здравноосигурителната вноска, за да се осигурят нужните средства за системата?

Средствата за здравеопазване могат да бъдат увеличени както чрез здравната вноска, така и чрез увеличение на вноските от страна на държавата. Принципно макропрогнозите са за ръст в тази и следващата година. Това означава, че БНП ще се увеличава и това дава надежда, че повече пари за здравеопазване може да има. Поне колкото беше предвидено в неприетия проект на бюджет на НЗОК за 2026 г. Въпросът е какъв ще е ефекта от тези средства, за да няма доплащане от пациента и да има удовлетвореност от проведеното лечение.