Статистика без изненади: Лекарите и сестрите намаляват и застаряват

Слабо намаляване на броя на повечето медици от различни специалности се наблюдава в края на 2021 г. в сравнение с 2020 г. Това показват данните на Националния статистически институт.

В края на 2020 г. в страната практикуват 29 717 лекари, докато в края на 2021 г. те са с малко над 100 по-малко – 29 604. Тъй като обаче за година е намалял и броят на населението, осигуреността с лекари на 10 000 души леко нараства: от 43.0 през 2020 г. тя се увеличава до 43.3 през 2021 г.

При медицинските специалисти по здравни грижи също се наблюдава спад, като от 44 676 през 2020 г. броят им намалява до 44 451 в края на 2021 г., отчита НСИ. В самата група специалисти по здравни грижи, която е разнородна,

най-много са намалели медицинските сестри и фелдшерите

Броят на медсестрите в края на 2020 г. е 29 160, докато в края на 2021 г. те са 28 816. Фелдшерите пък намаляват от 1919 до 1814. Всички останали специалисти от направлението се увеличават, макар и с малко, сочи статистиката. Така акушерките от 3251 стават 3264, медицинските и рентгенови лаборанти от 5909 стават 5930, зъботехниците от 1573 стават 1636, а другите медицински специалисти се увеличават от 2864 на 2991.

Осигуреността на населението с професионалисти по здравни грижи като цяло бележи ръст и от 64.6 на 10 000 души население през 2020 г. става 65.0 в края на 2021 г. Спад по този пункт се наблюдава само по отношение осигуреността с фелдшери и медицински сестри, съответно от 2.8 на 2.7 и от 42.2 на 42.1, показват данните.

Броят на лекарите по дентална медицина също бележи ръст през 2021 г. спрямо предходната, като от 7312 те се увеличават до 7499. Ако през 2020 г. на 10 000 души население са се падали по 10.6 зъболекари, то в края на 2021 г. те са 11, отчита НСИ.

По отношение на работата на медиците в лечебни заведения и с Касата статистиката е следната:

В края на 2021 г. на основен трудов договор

в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 604 лекари

Лекарите по дентална медицина са 7499, като 6585 от тях работят в практики със сключен договор с НЗОК.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 179 лекари и 38 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 26 340, от които 18 352 медицински сестри, информират от националната статистика.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 255 лекари и 7082 лекари по дентална медицина, включително всички лекари (6731) и лекари по дентална медицина (6585), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. В другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1830) и в диагностично-консултативни центрове (1296).

В други лечебни и здравни заведения (вкл. детски ясли и кабинети в училища) към 31.12.2021 г. на основен трудов договор работят 2170 лекари и 379 лекари по дентална медицина.

По отношение на възрастта на медицинските специалисти няма изненади: данните показват нерадостната ситуация, за която шефове на съсловни организации алармират от години.

Във възрастовата структура на лекарите

най-голям е делът на тези във възрастовата група 55-64 години

– 10 338, или 34.9%. Лекарите над 65-годишна възраст пък са 5521, или 18.6%. Те са на трето място по относителен дял след лекарите на възраст между 45 и 54 години, които са 5828, или 19.7%. Най-младите лекари – до 35-годишна възраст, пък са 4935, или 16.7%, показват данните на НСИ. Делът им е по-голям от този на лекарите между 35 и 44 години, които са най-малко от всички възрастови групи: 2982, или 10.1%.

В структурата на лекарите по специалности пък най-голям е делът на общопрактикуващите – 3945, или 13.3% от всички лекари в страната, следвани от кардиолозите – 6.2%, акушерство и гинекология – 5.9%, анестезиология и интензивно лечение – 5.6%, хирургия – 5.2% и нервни болести – 4.9%. Броят на лекарите, практикуващи пневмология и фтизиатрия, е 596 (2.0%), а инфекциозни болести – 248 (0.8%), сочат още данните на НСИ.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 23.4 до 67.3 на 10 000 души,

като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (67.3 на 10 000 души от населението), София (столица) (54.5), Пловдив (52.3) и Варна (50.7). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (23.4 на 10 000 души от населението), Добрич (26.7) и Силистра (27.4).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 5.8 на 10 000 души от населението и в сравнение с 2020 г. остава непроменена. Най-висок е показателят за областите Плевен (8.2 на 10 000 души), Видин (7.0) и Стара Загора (6.8). Най-ниска е осигуреността на населението с общопрактикуващи лекари в областите Кърджали (3.2 на 10 000 души от населението), Търговище (4.3) и Разград (4.4).

По отношение на осигуреността с лекари по дентална медицина по области пък ситуацията е следната: най-висок е показателят за областите Пловдив (17.8 на 10 000 души), столицата (14.5), Варна (13.7) и Смолян (12.5). Най-ниска е осигуреността в областите Разград (5.6), София-област (5.7), Търговище (5.8) и Силистра (6.3).