Три пъти повече плащаме от джоба си за здраве в сравнение с ЕС

Анализът показва, че осигуреността ни с лекари надвишава средните европейски показатели

Близо три пъти по-високи са директните плащания от потребителите в България в системата на здравеопазването (46,6%) в сравнение с останалите държави от ЕС (15,8%) и се обуславят главно от доплащанията за лекарствени продукти и извънболнична помощ. Това показва анализът на текущото състояние на функционирането на здравната система, който е част от проекта на Националната здравна стратегия 2021 - 2030, публикуван на сайта на МЗ. Общите разходи за здравеопазване представляват 8,1% от брутния вътрешен продукт, при 9,8% за ЕС.

През 2019 г. са отчетени разходи по национални програми в размер на 7 225,8 хил. лв. В сравнение с 2018 г. се отчита намаление от 83,1 хил. лв. или 1,1%. През 2019 г. за политики в областта на „Промоцията, превенцията и контрола на общественото здраве” са изразходвани 90,1 млн. лв. при 82,9 млн. лв. за 2018 г. За политики в областта на  „Диагностиката и лечението“ разходите са се увеличили от 405 млн. лв. през 2018 г. на 470 млн. лв. през 2019 г., а за лекарствени продукти и медицински изделия през 2019 г. разходите са били с 29,3 млн. лв. повече в сравнение с 2018 г.

Общият размер на получените от НЗОК приходи и трансфери (всичко към 31 декември 2019 г.) възлиза на 4 396 527 500 лв., което представлява 100,3% спрямо заложените в годишния план за 2019 г. средства. В сравнение със същия период на 2018 г. се отчита увеличение с 448 457 800 лв., или с 11,4%, което основно се дължи на увеличения размер на здравноосигурителните приходи през 2019 г.

Анализът показва още, че осигуреността ни с лекари ( 42.6 на 100 000 души) надвишава средните европейски показатели (ЕС – 35.1 на 100 000). Осигуреността със специалисти по здравни грижи през 2019 г. възлиза на 66,9 на 100 000 души, но в доклада не е посочен показателят за ЕС.

„Възрастовата структура на медицинските специалисти остава неблагоприятна, като увеличаващата се средна възраст увеличава и риска от дефицит на кадри поради пенсиониране. И през 2019 г. се установяват диспропорции в осигуреността с медицински специалисти по области и региони, пораждащи неравенства в достъпа до медицинска помощ. Кадровото обезпечаване в структурите на общественото здравеопазване в страната продължава да е в тежко състояние, с най-голям дефицит на лекари и други медицински специалисти. Липсата на квалифицирани кадри, на съвременно лабораторно оборудване и адекватно финансиране води до значителни затруднения при изпълнение на задълженията и поетите ангажименти от страна на Република България по националното и европейско законодателство и международни договори и споразумения и се отразява негативно на обема и качеството на извършвания държавен контрол. Отчита се значително увеличаване на доверието към новата система на специализация и спад в желанието за емиграция на медицински специалисти“, се отбелязва в доклада.

Сред посочените проблеми е подчертано продължаващото обучение в здравеопазването, което остава препоръчителен, а не задължителен елемент, неравномерното разпределение на структурите от националната здравна мрежа и нарушеното взаимодействие и координацията между отделните сектори на системата – спешна помощ, извънболнична и болнична медицинска помощ.

Докладът отчита, че първичната медицинска помощ е с неравномерно териториално покритие, особено в районите с влошена инфраструктура, труднодостъпни и отдалечени населени места. През 2019 г. един общопрактикуващ лекар се е грижил средно за 1718 здравноосигурени лица, а през 2018 г. - за 1690 здравноосигурени лица.  

39% от здравноосигурените лица над 18 години са се обърнали към лекаря си за профилактичен преглед. През 2019 г. е налице е ръст с 2,2% на прегледите по диспансерно наблюдение на лица с две заболявания спрямо 2018 г., а при прегледите по диспансерно наблюдение на лица с повече от две заболявания ръстът е със 7,6%.

Като недостатък на системата е отбелязано нарастването на осигуреността на населението с болнични легла през 2019 г. на 77.7 на 100 000 души, при запазена ниска осигуреност с легла за дългосрочна грижа (3,5 на 100 000 души). Честотата на хоспитализациите пък се е увеличила на 34,58 на 100 души от населението през 2019 г., като същевременно над половината от общия болничен леглови фонд (59.1%) е концентриран в 7 области. Структурата на системата за спешна медицинска помощ пък остава постоянна и единствена възможност за своевременен достъп не само до спешна, но и до базова медицинска помощ за определени групи от населението. Спешната медицинска помощ продължава да изпълнява и неспецифични за нея дейности, отчита анализът.

Задържа се тенденцията за задлъжнялост на болничните лечебни заведения, особено при високотехнологичните, като се увеличават рисковете за закриване на тези в общините и отдалечените райони поради невъзможност да отговорят на изискванията за сключване на договори с РЗОК.

От Министерството отбелязват като предизвикателства пред здравната система нарастването на публичните разходи за здравеопазване без постигане на желаните медицински резултати и удовлетвореност от пациентите за ефекта от лечението; отсъствието на единна информационна система за проследяване и контрол на дейностите и разходите; липсата на обвързаност между растящите разходи в извънболничната помощ спрямо тенденциите за хоспитализация; небалансираната система на разходите в полза на тези за лекарства спрямо свързаните с превенция и профилактика; преките плащания от страна на пациентите, сред които са налице и нерегламентирани плащания; липсата на взаимодействие между отговорностите на лекарите в извънболничната и болничната системи.

Проблем има и в системата на договаряне на цени и обеми на дейностите с представителите на съсловните организации, която е наречена „несъвършена“. Според анализа липсва и обвързаност между механизмите на финансиране на медицинските дейности и критериите и стандартите за качеството и ефективността на лечение на пациентите, както и съответствие между медицински стандарти, акредитация и разрешителни за дейност на лечебните заведения. Недостатък на системата било и сключването на договори между НЗОК (РЗОК) и лечебните заведения „на база на исторически бюджет“, без контрол за изпълнение на критериите и изискванията от страна на съответното лечебно заведение.