Ускоряване на дигитализацията в здравния сектор поискаха неправителствени организации

Защо в държавата все още няма дигитализация на здравеопазването и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в сектора и да позволява разработването на различни сечения и анализ върху тях, с цел предвидима, контролирана и ефективна здравна среда за пациентите, медицинските специалисти и отговорните за сектора институции?

Този въпрос поставят организации от неправителствения здравен сектор в писмо, адресирано до трима министри – на здравеопазването, на финансите и на електронното управление, както и до здравната комисия в парламента.

Отвореното писмо е подписано от „Индекс на болниците“, БЛС, БФС, БГФармА, ARPharM, Националната пациентска организация и Българският клъстер за дигитални решени и иновации в здравеопазването и е с искане за спешно вземане на решения за ускоряване на дигитализационния процес в здравния сектор и създаване на работеща информационна система с интегрирани болнични системи, системите в доболничната помощ и централизирани данни.

Конкретен повод за него е случаят от преди седмица, при който „Индекс на болниците“ изнесе данни за смъртността от COVID в лечебните заведения, които ден по-късно бяха оспорени от една от болниците – „Пирогов“.

Ето и цялото писмо на организациите:

УВАЖАЕМИ ДОЦ. ТОНЕВ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,

УВАЖАЕМА ПРОФ. СЕРБЕЗОВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н БОЖАНОВ,

През изминалите 2 години българското здравеопазване се сблъска с безпрецедентно предизвикателство. Пандемията COVID-19 по категоричен начин демонстрира, че здравната система е основен елемент на националната сигурност и липсата на ефективно управление и инвестиции в тази сфера носи тежки загуби за гражданите и икономиката на страната. В този период на здравна криза,  особено ясно изпъкна ниското ниво на дигитализация на здравния сектор и липсата на работеща единна здравноинформационна система, която да осигури достоверни епидемидемиологични данни, даващи възможност за ефективно лечение на пациентите на база активно управление на ресурсите в здравеопазването чрез използване на надеждни здравни данни за създаване на контролирана и предвидима среда и вземането на информирани решения.

Липсата на стандарти и интегрирани модели на здравните данни, води след себе си редица неблагоприятни последствия както за сектора и неговото функциониране, така и най-вече за ефективното лечение на пациентите и превенцията на заболяванията. Така например се натрупаха редица примери за разминаване в данните, с които работят здравните институции. На 7 февруари 2022 г. „Индекс на болниците“ публикува данни за броя на пациентите, които през 2021 г. са били лекувани от COVID-19 във всяко едно лечебно заведение (ЛЗ) в страната, както и за процента на смъртните случаи сред тях, настъпили вследствие на тази диагноза. Информацията бе обработена на база данните, които се попълват от ЛЗ в съответната информационна система на Министерство на здравеопазването (МЗ) и бе предоставена по официален път. На 9 февруари болница УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” - оспори част от данните. Според официалната статистика броят на пациентите, които са постъпили с COVID-19 в УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” през миналата година са били 4349, като 32.9% от тях са починали от инфекцията. От лечебното заведение обаче изпратиха официално съобщение, в което се посочват други цифри. Според информациятана УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов” през 2021 г. в болницата са хоспитализирани 4862 пациенти с коронавирусна инфекция. Като процент на смъртността за различните периоди на годината се посочват цифрите – 17.9% и 24.09%.

Липсата на автоматизиран процес на лечение на хронично болните пациенти, както и възможността за ползване на телемедицина, мобилни манипулационни на лаборатории и доставка на лекарствени продукти по домовете за отдалечените райони и такива без обществен транспорт (междуградските линии за последните 2 години са намалели с близо 30%), принуди НЗОК да удължава протоколите за лечение, за да се избегнат излишните административни бариери, които нямат отношение към лечението и водят до струпвания на пациенти пред кабинетите и в РЗОК. Намаляването на посещенията при лекар влоши контрола на заболяванията и увеличи броя недиагностицирани или недобре лекувани пациенти (референция към писмото на БЛС), защото за 2 години държавата така и не успя да въведе ясна методология за реимбурсиране на телемедицината в страната, позволяваща дистанционни консултации и навременна дистанционна медицински грижа. Също така, процеса на лечение, диагностика и профилактика на заболяванията се затруднява крайно, поради липсата на достъп до електронен запис на пациента, указващ преминалите медицински прегледи, издадените и изпълнени рецепти/електронни предписания относно приема на лекарствата и системата остава да разчита на евентуално налични хартиени документи и/или устни описания от пациента. Както сами разбирате, нито един от гореописаните процеси за предоставяне на медицинска грижа, не може да бъде счетен за достоверен, предвид липсата на реални и сигурни данни за него.

Това не изчерпва всички въпроси, но безспорно поставя на дневен ред един основен проблем, а именно  - защо в държавата все още нямаме дигитализация на здравеопазването и работеща единна здравноинформационна система, която да централизира данните в сектора и да позволява разработването на различни сечения и анализ върху тях, с цел предвидима, контролирана и ефективна здравна среда за пациентите, медицинските специалисти и отговорните за сектора институции.

Доц. Тонев,

Г-н Василев,

Проф. Сербезова,

Г-н Божанов,

Даваме си сметка, че това е наследен проблем, за който говорим от 15 години. Съзнаваме и че сте напълно наясно за негативните последствия, до които води подобна липса, а именно:

• Липса на стандартизирани медицински данни и интеграционни модели за реална здравна информация и създаване на предвидима и контролирана здравна среда;
• Поставя под въпрос надеждността на официалната здравна информация и медицинските данни;
• Уронва доверието на обществото в институциите и в медицинските специалисти;
• Невъзможност за вземане на информирани управленски и медицински решения, касаещи контрола на заболяванията в страната и ефективното лечение на пациентите;
• Лишава системата от възможност за контрол в реално време;
• Възпрепятства въвеждането на нови модели за финансиране в здравеопазването, които да са обвързани с резултата от дейността и качеството на работа, а не с отчетността;
• Възпрепятства въвеждането на системи за бенчмаркинг, които да доведат до подобряване на качеството на работа в здравеопазването;
• Възпрепятства качеството и ефективността на лечебния процес, предвид факта, че  медицинските специалисти не разполагат с реалната здравна информация, която да им позволява да вземат информирани решения;
• Поставя под въпрос достоверността на предоставената здравна информация от България на международно ниво;

Това са само част от негативните последствия, до които води липсата на работеща дигитална здравна система в страната. В тази връзка, бихме искали да призовем за незабавни действия от страна на отговорните власти.

Вярваме, че основната роля на държавата е да създаде дългосрочна и интегрирана визия за развитие на дигитализационния процес в здравния сектор. Тя следва да включва национална  здравна инфраструктура и архитектура, където да бъдат заложени стандартите за медицински данни и обмена на здравна информация, като основен инструмент за ефективно решаване на медицински предизвикателства.

Всички организации приветстваме действията, които Министерство на здравеопазването е предприело за изясняване на официалната информация от COVID-19 и ви уверяваме, че в лицето на долуподписаните сдружения ще получите пълна подкрепа за реализирането на работеща и пълноценна дигитална здравна система. Тя следва да интегрира автоматизирани модели на отчетност и управление, въвеждането на електронен обмен на данни и документи, въвеждането на електронни протоколи, интегрирането на електронната рецепта и направление в електронен здравен запис, създаването на публични регистри с анонимизирана информация на пациенти в доболничната и болнична помощ както и рамката за стандарти и архитектура на здравните данни. По този начин ще имаме възможността да осигурим предвидима, прозрачна и устойчива среда в здравната система. Считаме, че само по този път – на прозрачност, контрол, ефективност и реални, стандартизирани данни и с ефективна колаборация между заинтересованите страни, можем да променим и подобрим българското здравеопазване и да поставим пациента в центъра на здравната система.

Вярваме, че организацията на ефективна комуникация със заинтересованите страни ще бъде предприета възможно най-скоро, за да можем пълноценно да подкрепим държавата в предприетите от нея усилия в нелекото начинание. Готови сме да обсъдим предложения, които в краткосрочен план биха могли да ускорят процеса на дигитализация и изсветляване на информацията.