Фотожурналист: Решението да дариш органи не е трудно, когато семейството е сплотено

„Последният дар на човека“ е документална мултимедийна история за донорството на органи в България. В последните 7 години се опитахме да обхванем всички участници в тази чувствителна тема, като снимахме в над 15 града - лекари, трансплантации на сърце, на черен дроб, бъбреци. Снимахме и чакащите, и семействата на героите. Още не сме говорили за политиките и проблемите, които спират донорството да се развива в обществото ни“. Това каза фотожурналистът Александър Николов, един от авторите на проекта, пред Bulgaria ON AIR. Той е сред отличените от платформата TimeHeroes за доброволчество.

Николов сподели, че има личен мотив за този филм. „През 2015 г. брат ми получи мозъчен кръвоизлив, докато се навежда да завърже връзките на обувките си. По-късно в болница „Св. Марина“ - Варна обявиха, че е в мозъчна смърт. Тогава със семейството ни решихме, че дарим органите му е най-правилното нещо, което човек може да направи“, разказа той.

По думите му решението не е трудно, когато семейството е сплотено. То обаче може да е трудно, ако в семейството не се е говорило за това и не са споделили какво е мнението им за донорството. „Затова винаги призовавам хората да проведат този малък разговор за донорството вкъщи, дори да е труден. По последно проучване, което беше направено през 2019 г., хората, които са провели разговор вкъщи, са много по-склонни да дарят органите на своите близки, защото те знаят тяхното мнение. И църквата подкрепя, когато донорът е заявил приживе мнението си по темата“, допълни Николов.

По думите му мотивите на хората, които не искат да стават донори, са много.

„Най-големият от тях е недоверието в системата, което го виждаме постоянно. Притеснява ги, че органите могат да бъдат откраднати. Притеснява ги също така, че лекарите ще ги „убият“, за да вземат органите им, но това е невъзможно. Ако един донор бъде умишлено убит, органите му няма да функционират“, каза още Александър Николов.

Той допълни, че медиите говорят по темата, но няма държавна, дългосрочна кампания, която да разбули тези митове - какво е мозъчна смърт, кой може да стане донор, колко човека се спасяват, колко човека чакат за това.

Александър Николов поясни, че един човек може да помогне на до четирима души в България, докато в чужбина – на много повече. „У нас се трансплантират само сърце, черен дроб и бъбреци, а в чужбина се трансплантират и бял дроб, роговица и различни тъкани. Тук обаче още няма перспектива за белодробно чакащите и единственият им изход е емиграция в чужбина“, припомни той.