Част от проблемите с професионалистите по здравни грижи са свързани с образованието

„Недостигът на кадри е световен проблем – той не е само в България. В 2021 година в европейското здравеопазване има дефицит на около 2 млн. медицински специалисти. Липсата на медицински специалисти извън страната е причината голяма част от нашите да напускат и да отиват там, тъй като има по-добри условия на труд“. Това посочи пред БНР зам.-председателката на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Галина Захариева. Тя и председателят на БСЛАФ Александър Александров коментираха проблемите, свързани с професионалистите по здравни грижи, за които наскоро бе организирана дискусия от председателя на Сдружението на медицинските университети и ректор на МУ – Плевен проф. Добромир Димитров.

По думите на зам.-председателката на БСЛАФ проблемите в България са много, като част от тях са свързани с образованието – недостатъчни инвестиции в обучението на специалисти, постоянна промяна в учебните планове и образователните програми, професионалния статут на обучаващите се кадри, промените във времето за получаване на образователна степен.

Александров изтъкна, че преди реформите фелдшерите са покривали добре малките населени места и отдалечените райони. По думите му системата на здравеопазване е била наситена с качествени, квалифицирани здравни кадри в лицето на фелдшерите. След 2000 г., когато новата система влиза в ход, се обособяват кабинетите на общопрактикуващите лекари, които според него заместват фелдшерите.

Според българското законодателство здравеопазването трябва да е равнопоставено и на едно ниво навсякъде, затова е въведено правилото хората да бъдат преглеждани непременно от лекари вместо от фелдшери (лекарски асистенти), смята Александров. По думите му проблемът е, че лекарите предпочитат да останат в града и така голяма част от хората не получават медицинска помощ, което той нарече сериозна празнина в здравеопазването.

„В момента шест университета обучават лекарски асистенти. За съжаление, бройките в тях са малко, но интерес към професията има. Имаме разговори вече със Сдружението на ректорите да увеличим бройките и броя на университетите, защото се оказа, че в централната част на Северна България няма университет, който да обучава такива кадри и дефицитът им в лечебните заведения в този район е осезаем. Остава проблемът с привлекателността на професията от гледна точка на последващата реализация“, подчерта Захариева. 

Европейското общество е застаряващо, което води до нуждата от продължително лечение на редица пациенти, отбеляза още тя. За лекарите обаче този тип дейност не е привлекателна – те се интересуват от активната фаза на лечение. Ето защо в почти всички сфери на здравеопазването могат да бъдат внедрени лекарски асистенти, които да се заемат с рутинни медицински практики и да облекчат работата на лекарите в болниците, смята зам.-председателката на БСЛАФ.

Според Александров пък изгубената връзка между общопрактикуващия лекар и болницата може да бъде осъществена именно от лекарските асистенти.

В момента лекарските асистенти са основното звено в центровете за спешна медицинска помощ и не могат да бъдат заменени с парамедици поради спецификите на българската спешна система, смята Александров.

„Лекарският асистент, като отиде на един адрес при болен човек, извършва широк обем от медицински дейности, които заместват до някаква степен дейността на общопрактикуващия лекар. Този асистент може да вземе пациента с линейка за долечение в болница, но може да окаже на място съответната медицинска помощ, да даде лекарство в домашни условия. На Запад парамедикът качва пациента на линейката и го транспортира в болницата при всички случаи“, поясни Александров.