Шарков: България отделя пет пъти по-малко средства за лечение на инсулт в сравнение със средното ниво за Европа

България отделя средно 11 евро за лечение на инсулт на глава от населението, докато средното ниво за Европа е 59 евро, а някои страни като Финландия отделят в пъти повече – по 140 евро на глава от населението. Тези данни представи днес здравният икономист Аркади Шарков на форума „Неврорехабилитацията – надежда за бъдещето“, организиран от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, Българското дружество по неврология и Българската асоциация по невропротекция и неврорехабилитация.

Обществената и икономическата тежест на мозъчните заболявания непрекъснато нараства, а тяхната значимост се увеличава, защото все по-засегнати са хора в по-млада възраст, подчерта Шарков.

По думите му глобалните годишни преки разходи за лечение и рехабилитация след мозъчни заболявания бележат значим ръст, особено след COVID пандемията – ако през 2019 г. те са били 1,7 трилиона долара, то вече се забелязва ускорено средно годишно увеличение от 3,5%. В същото време нарастват и непреките социални разходи, което прави проблема още по-сериозен за икономиките на страните, допълни той.

„Мозъчните заболявания вече не са нишова тема, а една от големите здравни, социални и икономически заплахи за застаряваща Европа. Данните показват, че нарушенията на нервната система са водеща причина за загубени години живот, а само инсултът струва на Европа 60 млрд. евро годишно.

За България натискът ще се увеличава - не само върху болниците, а върху семействата, пазара на труда и социалната система,

каза Шарков. „Истинският тест за една система не е само дали лекува, а дали връща човека към качествения живот. Ето защо неврорехабилитацията трябва да се разглежда като основна здравна инвестиция, защото без нея неврологичната диагноза твърде често се превръща в инвалидизация, трайна зависимост и тежест за близките“, категоричен бе икономистът.

Чл.-кор. проф. Николай Габровски, председател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“, началник на Клиниката по неврохирургия и зам.-директор на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, спря вниманието си на нарастващата значимост на спиналните травми. По думите му, според официалната статистика в Западна Европа ежегодно се регистрират около 15 000 случая на спинална травма, а в САЩ – около 11 000.

„Най-засегнати са младите хора – около 80% от пациентите са мъже, средната възраст е 31 години, а близо 60% са между 16 и 30 години. Като водещи причини за гръбначно-мозъчните травми се очертават пътнотранспортните произшествия, битовите инциденти и спортните травми, като при последните често става дума за инциденти при скачане във вода“, отбеляза неврохирургът.

Проф. Габровски акцентира и върху

навлизането на невронавигацията и роботизираните технологии в неврохирургията,

които съществено променят облика и възможностите на съвременната гръбначна хирургия през последните години.

„От подход, насочен основно към двигателната рехабилитация след мозъчен инсулт, неврорехабилитацията днес се развива към мултидисциплинарен модел, който включва когнитивна рехабилитация, роботизирани решения, обучителни програми и социална интеграция“, подчерта проф. Димитър Масларов, съосновател на Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ и началник на Клиниката по нервни болести към столичната Университетска Първа МБАЛ „Св. Йоан Кръстител“.

Модераторът на форума чл.-кор. проф. Габровски подчерта, че внесеният преди дни в МЗ Национален план за борба с инсултите, разработен от Българското дружество по неврология, е изключително важна стъпка напред, защото дава рамка на усилията на специалистите да работят според най-съвременните стандарти в областта.

Управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски подчерта, че стремежът на институцията е да подкрепя пациентите с неврологични заболявания и да съдейства максимално за високото ниво на грижата, която те получават в рамките на цялостното лечение и рехабилитацията.

Заместник-председателят на СЛК д-р Ваньо Видков, който също участва в работата на форума, заяви, че съсловната организация и колегията на столичните лекари полагат непрекъснати усилия за системата за продължаващо обучение, като СЛК е сключила договори с много от най-големите европейски центрове. Той призова младите медици да търсят възможности за участие в обучения и увери, че СЛК ще им съдейства и ще ги подпомага в тази посока.

Като сериозно постижение от последната година специалистите определиха обособяването на клинична пътека 269 за пациенти с транзиторни исхемични атаки, с която се прави първа стъпка към диверсификацията на пациенти с мозъчен инсулт. Също така се обмисля и възможност за диференциран подход към пациенти с мигрена без и със аура, стана ясно по време на дискусиите.

В разговора се включи и първият български хуманоиден робот Робърт, който влезе в професионален диалог с лекарите и ги посъветва да не се страхуват от иновациите и да ги въвеждат в практиката си смело и без отлагане.