Шарков: Опитите за вменяване на частните болници на статут на публично-правни организации са политическа спекула

Решението на съда е благоприятно по отношение на инвестционния климат у нас и е в полза на пациентите, категоричен бе той

"Съдът на ЕС постанови едно основно нещо - че България е транспонирала правилно спрямо своите особености и изисквания на местния пазар директивата за обществените поръчки, която беше обектът на диспут". Това каза пред БНТ здравният икономист Аркади Шарков. Той уточни, че решението внася яснота относно това, че когато става въпрос дали частна организация, било частна болница или друг тип частна организация, би следвало да бъде публично-правна, отговорът вече е категорично ясен - няма как да бъде публично-правна.

По думите на Шарков опитите за вменяване на подобен тип статут на частните болници като публично-правни организации са по-скоро политическа спекула.

Той бе категоричен, че в никоя друга държава от ЕС частните лечебни заведения не са задължени да провеждат обществени поръчки и единственото, което това ще направи, е да обремени с допълнителна бюрокрация и като следствие да навреди на пациентите.

„И не на последно място, защото става въпрос за бюджет и за БВП, да създаде опасен прецедент не само в здравния сектор, но и в други сектори да се премине към това, че частни организации да се възприемат като публично-правни, сиреч да извършват обществени поръчки", каза още здравният икономист.

Според него решението на съда е благоприятно по отношение на инвестционния климат и е в полза на пациентите, защото ще им осигури бърз и равен достъп до съвременни лекарства.

По думите на Шарков централизираният търг би трябвало да създаде равна основа за всички лечебни заведения.

"На всеки 6 месеца цените на лекарствата се актуализират, което намалява разликата в цените, на които купуват лекарства частните и държавните болници", коментира още здравният икономист.

Шарков изрази мнение, че България има потенциал да се превърне в лекарствен хъб, което би могло да подобри достъпа до медикаменти и да насърчи икономическия растеж.

Той уточни, че цените на самите лекарства по закон са регулирани, могат да се видят онлайн.

„Политическият климат в света показва, че ще има реформи. Дали ще са към затваряне и дали САЩ ще притисне Европа за това да намали преките си контакти с Китай за лекарства и др. и да върне част от производствата си, които е изнесла, на своя или на приятелска земя”, подчерта икономистът.

По думите му Европа все още има форма на мека пазарна икономика.

„Да видим дали пак ще вървим към избори, но очевидно не само при нас е проблемът”, каза още Шарков.

„Имаше добро желание от страна на правителството при превенцията и профилактиката, въведоха се немалко политики в тази посока”, коментира той. По думите му, независимо от всичко, проблемът с недостига на средства за болничната помощ остава, а по отношение на течовете в системата, един от важните ограничителни фактори е въвеждането на НЗИС.

Икономистът се спря е на темата за доплащането.

„Доплащането, ако го разделим между различен тип здравни услуги и продукти, бе предимно при лекарствените продукти. Има доплащане в извънболнична помощ – понякога на пациента не му се чака личният му лекар да му даде направление, което го кара да иде да си плати изследванията или ходенето при специалист. Директивата за медицинските изделия – това е невидимата територия”.

Според Шарков обаче ефективността на здравеопазването зависи и от пациента, не само от държавата.

„Да посещаваме редовно личния си лекар, лекар-специалист при първа симптоматика, а и преди това веднъж в годината на профилактика”, призова той.