Андрей Марков: Ако парите за здравеопазване бяха по-малко, нямаше да се справим

Лечението с най-разходоефективна терапия е принципно правилна позиция

490 млн. лв. допълнително и структурни промени предвижда проектобюджетът на НЗОК за 2019 г. Чрез законопроекта се правят изменения в трите основни закона в сектора – Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване и Закона за лечебните заведения, както и още няколко нормативни акта от системата като Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол и др. Пред Zdrave.net председателят на Българската болнична асоциация (ББА) Андрей Марков коментира готвените промени.

Г-н Марков, достатъчни ли са 490 млн. лв. повече, планирани в бюджета за здравеопазване за 2019 г., за да бъдат решени проблемите в системата?

Не. Отговорът е категорично не. Увеличението дава възможност за повече дейност, но не са достатъчни, за да реши проблемите в системата. Биха могли да решат много от проблемите на лечебните заведения в момента – минимални заплати, газ, ток, храна. То е смятано. Тази цифра е подадена, за да може донякъде да подсигури изплащането на тези разходи. Ако въпросът е свързан с медицина, т.е. повече медицински дейности ли ще имаме и повече медицина с новия бюджет, отговорът е, че разликата няма да е голяма. Просто лечебните заведения и системата като цяло ще може да се издържат и да функционират по-лесно. Ако парите бяха по-малко, нямаше да можем да се справим.

Смятате ли, че лечение на нови болни с най-разходоефективната терапия ще реши проблема с разходите на НЗОК за лекарства, които вече са почти изравнени с тези за болнична помощ?

Това е правилна позиция. Трябва да се ползват най-добре обоснованите и най-ниско ресурсните системи, за да може да се правят най-малко разходи и съответно да се извършва повече дейност. Когато лекуваме заболяванията задължително с най-скъпите възможни средства – и лекарства, и материали, и консумативи, броят на случаите, които можем да лекуваме, е много по-малък. Когато имаме индивидуален подход и приемем, че всеки пациент трябва да бъде лекуван с това, което на него му е най-добро като решение, но с най-ниска цена, т.е. да не правим компромис с най-доброто лечение, но да се съблюдава най-ниската цена, постановката е принципно правилна.

Това обаче ще реши ли проблема с раздутостта на бюджета за лекарства?

Не, категорично няма да го реши. Има още какво да се направи, мероприятия, които да се реализират, за да се редуцира този разход до разумно ниво, така че да не останат необхванати пациенти. В момента имаме много смешна ситуация – много пациенти преди години се отказваха от лечение, защото при финална фаза на тежко заболяване те не виждаха повече смисъл от повече опити, защото не се чувстват добре. В момента никъде не се отказват болните от всяко следващо лечение, което означава, че това не може да е истина.  

Каква форма на контрол може да има в тези случаи?

Въпросът е много сериозен. Единствената форма на контрол са застрахователните компании, които правят сметка на всяка стотинка. Ако очакваме това да се случи от държавните институции, нямаме шанс да го видим никога. Ние виждаме, че държавата не е била добър стопанин на нищо. Не говорим само за България, в цял свят е така, затова има действия в посока на частни структури и частни инициативи и на конкуренция между тях. Конкуренцията сваля цената.

Ще настоявате ли от бюджета да бъдат отделени средства, с които да бъде разплатена надлимитната дейност за 2015 и 2016 г.?

Практиката вече е тези въпроси да се уреждат през съдилища, но това носи още по-голяма загуба на държавата, защото се плащат и лихви. Според мен би следвало да има решение в тази посока. Когато се вземе такова, за всички ще е полезно. Тъй като изработената, но неразплатена дейност ощети най-вече работещите в системата. Много хора останаха без заплати. Видяхме какво става и във Враца, и в Ловеч, и в други болници. Не случайно се случиха тези катастрофи. Неизплащането на извършена дейност първо е противокодексно – не може да има положен и незаплатен труд. Ние стигнахме до тази ситуация поради глупостта на тогавашния екип на управление.

Какво е мнението Ви за предложението на Министерството на здравеопазването, направено в проектобюджета за 2019 г., разкриването на нови болници да става с разрешение на Народното събрание?

Ихаа, защо не на Европейския парламент?! Това е абсурдна ситуация. Имаме пазарни условия, а ще си играем да администрираме процеса! Това го искат основно играчите, които искат да си закрепят положението в големите структури, където са се окопали здраво и не искат никой да им променя статута. Те не желаят да излизат в пенсия, те са единствените, които могат и съответно за нашите деца няма място в България и бягат навън като опърлени.  

Какво е мнението Ви за предложението всички лечебни заведения да бъдат прелицензирани догодина, на базата на движението на лекарите и техните екипи от една болница в друга?

Не ми е ясно точно какво имат предвид. Какво значи да бъдат прелицензирани? Във всеки един момент екипът на министерството може да отнеме лиценз, ако не се изпълняват стандартите. Защо трябва отново да минаваме през една тежка и сложна процедура, която да обхваща всички. Убеден съм, че ефектът в никой случай няма да е особено значим. И в момента има достатъчно данни кои болници не отговарят на стандартите. Може би има нужда, но според мен по-правилно е да се действа веднага. Другото е малко отлагане във времето. Това обаче е мое лично мнение. Уважавам решенията на управляващите, вероятно и този вариант ще работи. Винаги има какво да желаем още за цялата система, която е твърде трудно променима.  

Как ще коментирате предложените промени в проектобюджета за здравеопазването за 2019 г. за създаване на мегаагенцията „Медицински надзор“?

Може и да е за добро. Във всички случаи е по-добре да направим нещо, отколкото да продължаваме както досега. От положението сега по-зле няма. Очакваме всичко, което се направи, да е по-добро, тъй като няма начин да е по-лошо.